Празничен смях

Искрено се надяваме с нашето творчество да внесем радост в последните дни на 2020-та година. Раздавайте любов и не забравяйте, че заедно сме по-силни от всяко зло.

Понякога няма по-хубаво от едно старо клише.
Сутрин е.
Рисувам усмивки с показалец по запотения прозорец,
а през тях се вижда как дядо ми изрива сняг с греблото.
В кухнята мирише на кори от мандарини.
Мама прави палачинки, а баща ми слага дърва на печката.
Изпод елхата се подават срамежливо шарени кутии,
като войници от окопи.
Сменям датата на календара.
Двадесет и пети е.
И е декември.
Понякога е достатъчно,
Само да изживееш такова клише

Ивана Шарабанска 11Г

Събуждам се бавно.
Някой ме сръчква.
Братовчедите тичат из вкъщи.
Брат ми се мръщи.
Гладен горкия.
Баба украсява сурвакарските дръжки,
мама пък брани елхата.
Дошла е моята смяна.
Не схващам,
докато не ме нападат с “гранати”.
Тате се смее.
Глава с усмивка поклаща,
а аз вече правя шпагати,
прегръщам малките бандити,
поглеждам към елена –
счупен.
Коледа е.
И всеки момент е приказен.
Заслужен.

Кристина Алвексиева 11г

…и още нещо, вдъхновено от “Ботев” на Никола Вапцаров, създадено с хумор и коледно настроение…

Идва при мене задъхана и потна Криса и казва:

– Пиши за Коледа!

– За Коледа ли? – Елате във сряда към седем.

Но ето че сряда отдавна премина…
Навъсена, аз пъшкам и късам листата.
Над покрива горе моторите спорят
със влажната зима в света и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам и казвам:

– Н е м о г а! –

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.

Но ето пристига
навъсена Криса и пита:

– Написа ли стихче за Коледа?

– За Коледа?

Чакай…

Завивам сърмите,
след туй на дивана,
опъвам краката,
и ровя във фейса,
дорде не застигна ме
гъстият пушек –
замина̀ха сърмите…

Криса си бърчи челото и пита:

– Това ли е Коледа?
Пиши за снежинките там, за душата,
за звездите в небето,
а не за храната.
За коледни песни и появата чудна
на херувими небесни.

– Какво ще я търсиш в клишетата,
дето ги пишат всички поети.

Семейство, Прегръдка, Топлина.
Домашна храна като Стара планина.

Това е то Коледа.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване няма!
Повзри се в живота, и ето ти Коледа
и ето ти цяла поема!

Ивана Шарабанска 11Г