А След Езиковата?

Не бих променила нищо в Езиковата. Харесвам я такава, каквато е.
Здравейте, читатели! Заедно с новата година правим и нови крачки. С екипа решихме да се върнем назад във времето и да се срещнем с поколенията езиковци от малки до големи. Днес нашият репортер Тереза Тодорова разговаря с Михаела Щрегарска, бивш възпитаник на любимата гимназия, випуск 2020.
-
Как взе решението да учиш в Езикова?
Решението не беше трудно, тъй като тогава живеех само в Ловеч. Мечтата да уча в Езиковата се беше превърнала в моя цел от много малка възраст, която и постигнах. Бах приета и стана това, което исках, и то на мястото, което исках.
-
Кой е любимият ти спомен?
Езиковата ми даде от всичко по много – емоция, спомени, приятелства.
Още в първите минути, когато прекрачих прага на Езикова усетих някакво странно чувство, не можех да повярвам, че мечтата ми се е сбъднала и не знаех какво приключение ме очаква.
Може би любим спомен от Езиковата е свързан с традициите ни, когато за пръв път в 8-ми клас прекрачих прага на зала “Америка за България”. Тогава за пръв път видях Коледния концерт и цялата емоция, и езиковски дух. Честно казано от тази зала е и друг любим спомен, когато една от любимите ми учителки ме заведе на среща на отбора по реч и дебати на английски език в 9-ти клас. Там се срещнахме с хората, които промениха съществено живота ми и ме накараха да повярвам в себе си, и възможностите си.
-
Кое е най-голямото ти постижение в училище?
Най-голямото постижение за мен са приятелствата, които създадох. Знам, че звучи много захоросано, но за хората, които ме познават знаят, че колкото и да бях заета с различни дейности, най-любимото нещо за мен си оставаше комуникацията с всички съученици независимо колко големи или малки са.
-
Разкажи за нещата, които правеше там.
Това би прозвучало като рецепта, но моето изживяване в училище беше смес от учене, големи шепи от обменяне на ценна информация за часове или клюки и много участие в клубове по интереси като BEST, Математическа лингвистика, Ученическия съвет и като цяло организацията на инициативи.
-
Би ли се завърнала в езикова като учител?
На този етап не мога да кажа със сигурност дали ще се върна в училище като преподавател. В момента съм студентка I курс в Софийски университет “Св.Климент Охридски” и изучавам специалност “Българска филология” и все още имам време да реша как искам да продължа, но със сигурност ще оставя отворена вратичката към връщането ми към Езикова за постоянно.
-
Има ли нещо, което винаги ще ти напомня за училище?
Няма как да не запомня учителите, които ми дадоха толкова много през тези 5 години. Винаги съм се старала да попивам това, което ми казват, защото малко или много имат повече знания и опит от нас. Благодарна съм, че и до днес можем да си говорим, дори приятелски и да си споделяме какво се случва около нас.
-
Ако не беше от Ловеч, би ли се писала на пансион и ако да, как си представяш своята стая и престоя като цяло?
Пансионът за мен беше също уникално място, тъй като прекарвах изключително много време там. Било то в разговори, проекти за училище или подготовка за състезания, времето прекарано там, си представях, че не съм от Ловеч. Стаята ми би била ужас за някои, но аз си я представям като творчески хаос. Нещата си имат места само които аз си знам и са подредени така, че да са лесно достъпни за всеки случай в който ми потрябва нещо. А с хората от стаята ми…бих казала, че нямаше да ни издържат за дълго, защото си ни представям като “невъзможната стая”, “вечната бърборилня и бъркотия”.
-
Би ли променила или добавила нещо в училище и ако да – какво?
Не бих променила нищо в Езиковата. Харесвам я такава, каквато е.
-
С какво се занимаваш в момента и по какъв начин се промени животът ти, откакто завърши?
Към момента не оставам със свободни ръце и съм по-ангажирана отвсякога. Благодарение на Езикова се научих, че няма граница или начинание, което да ми се опре и затова се мотивирах да продължа в същия дух.
Най- хубавото ми нещо в момента е, че съм част от Фондация Бест, но не като участник, а и вече като стажант “Digital Content” към Management Team. В академичната среда (универститета) съм част от Факултетен студентски съвет към Факултет по славянски филологии и един от многото отговорници на курса. В личен план – щастливка, пътуваща между София и Ловеч.
Снимка на Михаела с Allison Rice
-
А какво ще кажеш за себе си?
Радвам се, че съм част от такова общество като Езикова и дълго ще си спомням за всичките хубави моменти, които преживях на хълма и отвъд.