Богатството да си различен ⫚

Научим ли се да подаваме ръка, вместо да гледаме отвисоко, да се поставяме на мястото на другите и да ги приемаме такива, каквито са, то тогава ще можем да твърдим, че сме едни наистина богати хора. Още повече, че пред Духа на Езикова всички сме равни…
Съвсем присъща черта на човешкия нрав е способността да съдим. Критикуваме останалите за изборите, които правят, съдим себе си за грешките, които сме допуснали. Колкото по-рано осъзнаем обаче, че трябва да се вземем в ръце и да работим по въпроса да се отървем от този навик, толкова по-благодарни ще сме на себе си за в бъдеще.
Човекът се порицава, докато е жив. Най-разпалено обаче това се случва в периодът на съзряване или още ученическите години. Изкачването все по-нагоре в класовете е правопропорционално на растящата суета и собственото сравняване с хората от обкръжението ни. Изграждайки характер, започваме да откриваме нови неща за себе си, отсяваме това, което ни кара да се чувстваме щастливи и му обръщаме повече внимание, отдалечаваме се от едни, сближаваме се с други. Влюбваме се и правим всичко възможно да се харесаме на човека отсреща. Разочароваме се и изпадаме в силно емоционални състояния. Всичко това оказва влияние на начина по който се обличаме, държим и изразяваме. И тъй като динамичното битие на тийнейджъра прелива от събития и новости, то е гарантирано, че всеки преминава през нещо конкретно, нещо негово, във всеки един момент. Тези, които не го познават лично и не са запознати с подробности за него, напълно вероятно също са в такъв момент от живота си и интересите им са изцяло фокусирани върху него. От всичко казано дотук можем да си направим следния извод – хората са различни. И колкото и сходства да има между характерите понякога, което е основната причина да се създават приятелства, толкова са и различията. Нюансите на характерите са разнообразни и ние трябва да разберем това, още повече, че животът в 21. век ни осигурява много широки възможности и свобода – на словото, на личен избор, на стил, на себеизразяване.
В училище средата е такава, че предразполага към обиди, подценяване на по-малките и подигравки. Винаги се сформират групички на “готините”, “зубърите”, “аутсайдерите” и това е всеизвестен факт. Да обаче в нашата гимназия има и нещо друго – това е нейният дух. С времето той не остарява, а става дори по-силен! Само най-заслужилите успяват да се докоснат до него, а щом това се случи, то той завинаги остава част от човека. Той не се изчерпва, а трепетно очаква ново подготво, с което да се срещне, и не тъгува, когато то тръгва по пътя на живота извън училище, защото завинаги остават приятели. Именно това е фактът, върху който трябва да се замислим, преди да виним другите за каквото и да е било. Научим ли се да подаваме ръка, вместо да гледаме отвисоко; да се поставяме на мястото на другите и да ги приемаме такива, каквито са, то тогава ще можем да твърдим, че сме едни наистина богати хора. Още повече, че пред Духа на Езикова всички сме равни…
Ивана Шарабанска; 11-ти Г клас.