Закрилата и опората на Езикова

За живота и усмивките, хубавите и не чак толкова хубави моменти, за щастието да си директор на училище с вековна традиция!
Днес ще надникнем зад кулисите на директорската сцена. Много усилия, много труд и воля, но гарантиран успех и удовлетворение в края на деня. Представям ви човека, който поддържа Езиковата такава, каквато трябва и искаме да бъде – наш учител, приятел и извор на знания, г-н Радослав Хитов- Директор на нашето любимо училище.
„Аз вярвам не само във „втория шанс“, аз вярвам в „поредния шанс“. – г-н Хитов
1. Разкажете ни малко повече за Вас. Как започна всичко свързано с Езиковата? Какво сте учили, как го избрахте и в последствие как станахте директор?
На 15.09.1971 година за първи път минах през портала на Езиковата като ученик от подготвителен „в“ клас. Тогава училището се казваше Смесена гимназия за немски език. Благодарение на подготовката, която получих от моята преподавателка по история Геновева Банкова се представих отлично на кандидатстуденсткия изпит и бях приет студент във Великотърновския университет. През 1992 година моята класна ръководителка от Езиковата Виолета Радева, която по това време беше директор на гимназията, ме покани да работя като помощник-директор. След нейното напускане през есента на 1995 година, след явяване на конкурс станах директор на нашето училище.
2. Премеждията са много, предполагам. Споделете ни през какво преминава един директор, особено, когато е ръководител на училище с вековна история!
От отрицанието до благодарността, но не трябва да е злопаметен.
3. Как се справяте със спънките в училище, а и сега, когато сме изправени пред трудния момент да работим и учим от домовете си?
Моментът е труден, но учениците, техните родители и преподавателите направиха така, че моментът да е само „емоционален“ .
4. Как се чувствате, когато работите и преподавате на учениците? А как протича един учебен час при Вас?
Истински щастлив съм. Опитвам се да убедя учениците, че ученето на история не се различава от ученето на математика.
5. Липсва ли Ви работата на живо, в училище с целия шум, смях и весели викове?
За един човек, който от 1982 година учителства, това е далеч повече от липса.
6. Как си представяте Езиковата след 10 години?
Училище с най-умните ученици, с най-отговорните родители и учители-възрожденци и разбира се с европейски условия за учене.
7. Какво мислите за онлайн версията на училищния вестник?
Прекрасна идея и отлична реализация.
8. Какво мислите за учениците си? Какви са те за Вас?
Безалтернативни.
9. Вярвате ли във “втория шанс”, ако е свързано с Ваш възпитаник?
Аз вярвам не само във „втория шанс“, аз вярвам в „поредния шанс“.
10. Опишете нещото/нещата, което/които завинаги ще остане в сърцето Ви.
Благодарността към моите учители от Езиковата и към днешните преподаватели и ученици.
11. Според Вас хубаво ли е традициите да се модернизират или по-скоро не?
Наред с история, имам право да преподавам и философия. Прочетете Хегел и ще разберете какъв ще е моят отговор.
12. Имате ли незабравим/забавен спомен от “Хълма”?
Незабравим спомен са всички ученици, които не са отхвърлили подадената им от мен ръка.
Забавните спомени са стотици. Един от тях е от месец май 1976 година, когато при „бягството“ край мъжкия пансион милицията прибра новозакупената китара на моя съученик и приятел Емо Минков и усилията, които положихме да я върнат. Това беше нашата първа житейска победа, благодарение и на подкрепата на нашата велика класна Виолета Радева.
13. Гордеете ли се с всички постижения, свързани с училище?
Постиженията на учениците и преподавателите са най-добрато доказателства за това, че от 1880 до днес на „Хълма“ нещата се случват, така че те са повод за гордост на всички, които са свързани с училището.
14. Имате ли бъдещи планове за нашия втори дом?
Един директор на Ловешката езикова няма право да спре да мечтае за бъдещето на „нашия втори дом“.
Ще се радвам, ако през следващата учебна година всички ще започваме училище в 7,30 часа.
Не би било лошо, ако след година, две, някои от часовете по физическо се провеждат в училищния плувен басейн.
Хубаво е в общежитията учениците да бъдат по двама или трима в стая, без да се намалява броят на желаещите, които искат да са на пансион.
15. Можете ли да опишете Езиковата с една дума? Коя ще е тя?
Благодарност.
16. А песен, която свързвате с нашето училище?
„Клетва“.
17. Какво бихте ни казали сега, ако бяхме всички заедно, събрани на плаца пред Вас?
Бих ви прегърнал и запял с вас „Клетва“!
Благодарим Ви за интервюто! Късметлии сме с директор като вас!
Десислава Милчева