Вчера, Днес и Утре

“Без музиката, която го декорира, времето ще бъде просто куп скучни производствени срокове и дати, в които трябва да бъдат платени данъците ни.”

Франк Запа

1. Би ли разказала на читателите но малко повече за себе си?

– Казвам се Мила и може би самото ми име описва характера ми. Хората ме познават като усмихнат и лъчезарен човек. Участвам в много училищни дейности- особено тези, които включват музика.

2. Как откри своя талант на певица и кога за първи път стъпи на сцената?

– Музиката винаги е била част от живота ми. Родена съм в музикално семейство и веднага щом станах на 4-5 години баба ми ме записа на пеене. Може би първата ми изява пред много хора е била на 5 годишна възраст.

3. Пътят на певица винаги ли е бил равен?

– Вярвам, че самата музика ми е определяла пътя в живота. Винаги съм се движила в среда, пълна с артисти, но пътят никога не е бил равен. Човек се ражда с талант, но трябва да го развива и да влага в него. Имала съм период, през който захвърлих музиката настрана и това беше едно от най-трудно взетите ми решения. Но човек не може без нея. Не си представям да се събудя без песен, да вървя към училище и да си тананикам, да правя тест и да си пея на ум. Още помня 8-ми клас в час по музика пеехме песен, госпожата спря касетофона, дойде при мен и ми каза “Въобще не си музикална. Много фалшиво пееш” следователно и обясних, че пея професионално от около 10 години и тя ми отвърна:” и с това твоето професионално пеене ще станеш само една певица в кръчма”. Тогава се замислих най-много  колко трябва да вложа в музиката още и дали тя е най-важното нещо за мен. Дали бих работила като певица в механа?… Още не мога да си отговоря на въпроса, защото не е лесно да я пренебрегна- музиката. Затова пътят е труден особено когато не знаеш, дали точно музиката ще е твоята пътеводна светлина в живота. Колкото и да е важна за мен- тя ли ще ми начертае бъдещето?

4. Какво за теб е пеенето? Как се чувстваш докато си на сцената?

– Пеенето за мен е нещо като бягство от реалността. Излизаш на сцената: съвсем различна обстановка, облечена официално, много хора те гледат и очакват от теб за запееш. Изпитвам трепет, който минава през цялото тяло, а после удовлетворение, че аз съм накарала някого да се усмихне.

5. Би ли споделила някой твой любим момент като заек?

– Ох,  8-ми клас просто беше незабравим и пелен с милион емоции. Не бих могла да избера точно 1 определен спомен. Бих казала, че самият 8-ми клас ми се запечатва като един от най-специалните моменти.

6. Как се озова на сцената на Езиковата? Какви бяха първите ти крачки?

– Езиковата ме подтикна отново в музикалния свят. Трябваше да пея с братовчедка ми на Коледния концерт, но в последния момент тя се отказа и останах сама. Паникьосах се , познавах много малко хора и се чудих как да изляза сама пред цялото училище. Съквартирантката ми по чин ми помогна, каза ми, че ще сме двете на сцената и няма от какво да се притеснявам и така се озовах на сцената на Езиковата.

7. Коя е любимата ти песен, която си изпълнявала пред голямото ни семейство?

– https://youtu.be/1Al-nuR1iAU – Rag’n’Bone Man – Skin

8. Зад кулисите съм чувал, че е забавно. Така ли е наистина? Ако да, сподели любим момент/гаф?

–  Хаха, зад кулисите е нещо неописуемо. Не бих споделила с хората какво се случва. Все пак не искам да ни свалят статията. Нека остане в тайна. Който си знае…, си знае.

9. Уютно ли е на малката ни сцена? А притесняваш ли се?

–  Сцената на Езикова е като дом. Познаваш 90% от публиката, няма от какво да се притесняваш. Въпреки че преди като бях бебешорче, много ме беше срам.

10. Опиши Езиковата с една дума?

– Всестранна

11. Някога пречил/помагал ли ти е талантът в училище/живота?

– Разбира се . Дори и в най-лошите моменти  музиката може да развесели човек и да го накара да се чувства като “жив”.

12. Училището ли поддържа традициите или традициите – училището?

– За мен традициите поддържат училището. Училището без традиции ще е просто учебна сграда.

Стефан Федерчев

„Най-важно е винаги да бъдеш себе си, да живееш на макс и да се забавляваш!”

Послучай седмицата на Феста, нашият репортер Павел Георгиев ви представя едно интервю с една от дългогодишните участнички, която е на сцената на Езикова още от 2016, и която оттогава досега, не е спирала да ни зарежда със своята енергия и позитивизъм – Василена Тодорова от 11Д, випуск 2021!

1.Васи, какво е за теб сцената?

Когато пея, се сливам с песента, с текста, с мелодията… Сякаш си в друго измерение. Трудно е да се опише, наистина, трябва да се усети. За мен сцената е мястото, на което изпитвам всички тези емоции и предавам частичка от себе си, заедно с тях, на публиката.

2.Как ще опишеш таланта, с който се явяваш пред публика?

Как се описва талант? Той е част от мен. Това, което виждате на сцената съм просто аз, правейки си кефа. Никога не съм ходила на уроци, не ми е било фикс идея да съм най-добрата или нещо подобно. Още от много малка обичам да пея и го правя с часове вкъщи (смея да твърдя, че съседите ми слушат качествена музика 24/7, не знам как ме търпят) , в банята (да, аз съм от тези хора), по събирания, на хора, където пея от четвърти клас и където научих, че пеенето е като например баскетбола-важен е отбора, а не как пее един човек, навън с приятели… Важно е забавлението!

3.Кой е най-незабравимият ти спомен, свързан с магията на Езикова?

Ооо, това е лесно – Феста! Никога няма да забравя тръпката, когато за пръв път се качих на сцената на Езикова и  се почувствах част от нещо, нещо голямо!

4.А най-забавният?

Най-забавни са ми спомените от панса от осми клас. Всички още бяхме наплашени зайци и всичко ни беше ново и непознато. И не само… Няма как да посоча конкретно един спомен. Това е Езикова, всеки ден по нещо се случва… Ако ви се слуша класация топ 365, да седнем на кафе и да почвам?

5.Кое най-много ти липсва от училище?

Най-много ми липсват приятелите и концертите, разбира се,защото там се събираме много хора и всички целим именно забавлението и да сме заедно, като една общност.

Ааа широко отвореният учебник на диванчето в коридора на панса и кафетата от машината, с които, макар и безкофеинови, залъгвах съня нейде към 1-2 през нощта, някак ми бяха станали навик, та и те ми липсват, по някакъв странен начин.. Или е страничен ефект от карантината, не знам.

6.Кой за теб е най-безценният урок, който научи от „хълма“?

Отивам да си извадя учебника, задръж минутка…Така. Научих какво е да си част от нещо, да си готов да помогнеш на всеки в нужда винаги, без да те интересува какво, защо и как е станало. Научих се и да бъда по-самостоятелна и от части-да не ми пука толкова какво мислят другите  (не че и да ми пукаше бих променила нещо, важно е човек да е себе си, на който не му харесва- негов проблем!)

7.Има ли нещо в училище, което ако можеше, би променила?

Да махнем оценките и изпитванията може ли? Шегувам се, де… Бих върнала някои от старите традиции, за които само са ми разказвали. Поколенията се изменят, хората и ценностите също, а много от нещата се забравят с годините. Знам, че и аз съм част от това ново поколение, но някак ме привлича това, което е било преди и с удоволствие бих го върнала, за да му се насладим всички! Затова съм и много горда, че именно моя випуск възобнови вестника и се надявам и следващите випуски да “възкресят” някои от старите традиции.

8.С една дума, какво е за теб Езикова?

За мен Езикова е традиция. Това е било, е, и винаги ще бъде училището с най-много традиции, които се стараем да опазим и да продължим. Някои избледняват, други тепърва ще се наложат като такива, но има е такива, които,надявам се, ще си останат завинаги!

9.Кое е нещото, което винаги ще ти напомня за Езикова?

Песента “Клетва”, която е и неофициалният химн на училището! Много истина се крие в тази песен и макар и всички да я знаем от учебниците в 7ми клас, за учениците от Езикова тя поражда коренно различни чувства.

10.Какво би посъветвала хората, които искат да се занимават със сценични изкуства?

Тук не очаквай да започна с “представи си, че всички от публиката са голи и само ти си с дрехи” и тем подобни. Наистина, може и да помагат в някои случаи, но за мен златната формула е – никога не се отказвай от мечтите си, прави си кефа и да не ти пука! Дори да се страхуваш, бъди смел и опитай. Когато правиш нещо с любов, с чувство и с желание, няма как то да не бъде забелязано и оценено от публиката,а това е много важно. Всяка емоция се предава на публиката и според мен затова са и сценичните изкуства – да предадем магията от “другото измерение” на всички останали!