Вчера, Днес и Утре

Ивета Семова е учител по фрески език и ръководител на театралната трупата в нашата Езикова гимназия. Днес тя ще ни разкаже за своя житейски и професионален опит пред нашия репортер Десислава Димитрова!

Деси: С какво Ви привлече френският език?

  Изучавам френски език от малка, когато със семейството ми заминахме за Лион за 5 години, френските ми приятели ми показаха красотата на езика и страната. 

Деси: Как ви се сториха френската култура и живота във Франция? 

 Прекараните години във Франция ме научиха да ценя живота, да уважавам другите, да съм по-толерантна. В началото беше много трудно, тъй като не говорех много френски, но хората там бяха търпеливи и ми помагаха. В училищата никой не правеше компромис с това, че съм чужденка, а изискваха от мен същото, което и от самите французи. Мисля, че точно това ми помогна да стана по-упорита и да се науча на самостоятелност. Благодарна съм на учителите, че ме научиха на езика, но и ми показаха как да отстоявам себе си. Това са неща, които ми се иска да споделя и с моите ученици. Французите не се сприятеляват лесно, но ако могат ще помогнат. Когато спечелиш приятелството им, тогава то е истинско. 

Деси: Защо избрахте професията на учител?

 Професията учител не е никак лесна и изисква много любов, търпение и усърдие, освен нужните знания. За мен това е начинът да предам на младите знанията и опита, които имам. Учениците  ме разпитват за Франция, за живота ми там, за училищата.  Моите разкази им дават възможност да научат интересни неща и да правят сравнения.  Мисля, че ако работех нещо друго, нямаше да се чувствам така полезна, така че работата ме прави щастлива.

Деси: Какво бихте променили в работата си?

Винаги съм се опитвала да направя работата ми с учениците интересна.Стремя се да привлека интереса като предложа нещо различно, защото знам, че има ли интерес, има и обратна връзка. Във Франция разбрах колко са важни общуването, практиката и самостоятелното мислене и затова се стремя да ги използвам при всяка възможност. Да научиш един човек да изказва мнението си и да се аргументира е изключително важно.

Деси: С какво Езиковата се отличава от другите училища?

Езиковата не е само училище, това е място, където се срещат различни ученици, там ги обединява любовта към изучаването на езици. В Езиковата учениците намират своето призвание, развиват талантите си и откриват нови такива, участват в различни мероприятия едно от които е театъра. Езиковата е едно голямо семейство с установени традиции, които се предават във времето от випуск на випуск.

Деси: Кое Ви вдъхнови да ръководите театралната трупа?

Езикът е средство за комуникация, за изразяване, за споделяне и забавление. Участниците в трупата имаха вече успех на театрална сцена, владееха много добре езика и реших, че можем да продължим с театъра и да го направим традиция в училище. Ученето на репликите допринася за обогатяване на знанията, а работата по пиесата учи всички участници на дисциплина, уважение, търпение, синхрон и най-вече как да преодолеят притеснението. Да се изразяваш на чужд език не е лесно, но когато вложиш и емоция – става нещо красиво.

 Деси: Преди занимавали ли сте се с театър?

Когато постъпих в Езиковата, не се бях занимавала с театър и то на френски. Нямах представа с какво се захващам, но реших че това е страхотно предизвикателство. За голяма моя радост, участниците в трупата имаха опит и много ми помогнаха като ме напътстваха, обменяхме идеи. Наистина беше колективна работа и успехът беше заслужен. Благодарна съм на тези млади хора, че споделиха това незабравимо преживяване с мен и показаха, че езикът има много приложения и може да се учи и чрез театър.

Деси: Как бихте описали работата си с ученици, отдали се на изкуството?

Много е вълнуващо да се работи с амбициозни деца, но когато се прибави и изкуството,  тогава е прекрасно. Да предадеш чувствата си чрез изкуството е трудно. Изисква се не само талант, вдъхновение, но цялостно посвещаване на това, което правиш. 

Деси: Любим спомен? 

Това, което никога няма да забравя е награждаването на трупата на международния фестивал за театър на френски в Стара Загора на 13 април 2019 година. Всички бяхме притаили дъх и с нетърпение очаквахме класирането. Присъдена ни беше специалната награда на френския институт, както и специално обучение от френски автор и режисьор. Вълнението беше огромно, а щастието по лицата на младежите беше неописуемо. Много емоция, сълзи на радост и заслужена награда.

Деси: По какъв начин, бихте привлекли младите към театъра?

Талантливите деца имат нужда от изяви и именно театърът им предлага такива възможности. Всеки може да покаже на какво е способен, да изрази мнение, да даде идеи и така да доразвият уменията си, но и да научат другите на това, което умеят. Всеки може да покаже себе си. Мисля, че традицията на театър на френски в Езиковата е вече поставена, защото за следващата година има вече нови  желаещи.

Деси: Коя е най-красивата дума в езика на Молиер?

За мен това е думата AMOUR – любов, защото без любов нищо няма смисъл.

Деси: С коя театрална личност бихте пили сутрешното си кафе?

Може би с Изабел Юпер.

Благодарим на Госпожа Семова! Пожелаваме ѝ да бъде все така инициативна и още много бъдещи успехи! 🙂