Вчера, Днес и Утре

    „Всяко зло за добро” казват хората и може би са прави. В последно време сме изправени пред едно предизвикателство за самите нас, което най-вероятно никой не е очаквал. Налага ни се да пренебрегнем някои свои приятелства, да намалим излизанията си и дори да отложим повечето си планове за близкото бъдеще. Няма какво да се лъжем – въобще не е лесно. И все пак това може да е нашата възможност да спрем за малко забързания си живот и да си вземем една заслужена почивка от заобикалящия ни свят, както и той от нас. В такъв живот на пауза можем най-накрая да обърнем внимание и на самите себе си, да преоткрием нещата, които ни доставят удоволствие, но някак все времето не е стигало. И тъй като имаме гордостта да се наречем езиковци, духът, сплотеността и любовта един към друг не ни позволяват да се предадем лесно на създалите се обстоятелства. Сега е времето да съживим една стара, но също толкова красива езиковска традиция – училищния вестник. Вече в един по-модерен, електронен вариант всички ние, бивши и настоящи възпитаници, ще останем заедно и обединени от уюта на дома си. Всяка седмица ще се дискутират теми, които се надяваме да заинтересуват както малки, така и големи. Както е казал Шекспир:,, В нещастието няма друго лекарство освен надеждата.”. Нека не преставаме да се развиваме въпреки ситуацията и кой знае, може би наистина ще сме по-добри хора след всичко това. 

Може би вече се чудите кои сме ние всъщност? Време е да се запознаете с нашия амбициозен и готин екип!

Казвам се Нора Николова, на 17 години, от випуск 2021г. на Езикова гимназия Ловеч. Вече съм почти пълнолетна, а все още се затруднявам, когато се налага да опиша самата себе си. Може би бих се определила най-вече като мечтател. Обичам пътуванията, непредсказуемостта, креативността и съм любител на изкуството във всяка негова форма. Въпреки това виждам себе си и здраво стъпила на краката си, когато ситуацията го изисква. Ставайки част от езиковската общност, имах възможността да се запозная с повечето от запазилите се през времето обичаи на училището ми, но наскоро разбрах за една особена, но едва ли не забравена традиция – училищният вестник. Идеята за възстановяването му и преобразяването му в онлайн версия успя да ме заинтригува. С участието си в тази инициатива искам да оставя нещо от себе си, макар и малко, както на настоящите възпитаници на Езиковата, така и на бъдещите. Училищният вестник би бил от полза и на ученици, и на учители, тъй като той ни дава възможността да бъдем в един постоянен обмен на идеи и интереси и да изразяваме мнението си по цивилизован начин. Това е възможност да възродим една от най-красивите училищни традиции и да я предадем напред, където бъдещите поколения ще добавят нещо от себе си и ще я освежават с креативността си. Така всичко, което Езиковата ни е оставила през тези 5 години ще бъде събрано и запазено, а поколенията напред ще могат да се докоснат до нас и да съпреживеят някои от любимите ни спомени.

Аз съм Мила Георгиева на 17, випуск 2021. Бих се описала с думата “находчивост”, защото винаги съм готова да се хвърля в море дори да не знам колко е дълбоко и може би това е причина да вляза в Езикова. Бих рискувала много само заради незабравим спомен. Такива получих много тук. Сигурно повечето от вас знаят, че за мен музиката и изкуството е начин на живот и въпреки краткия период, в който бях решила да се откажа от тях, Езикова и нейните традиции отново ме върнаха на сцената.

Точно поради това реших да направя нещо добро за училището и да възвърна една частичка от миналото, която да бъде за нас и за бъдещите поколения. Вестникът за мен е начин да покажем колко е всеразвито училището и хората в него. Чрез него мoже да бъде чут гласът на мълчаливите и талантливите. Вестникът би създал добра репутация на училището чрез демонстраниция на ученическите дейности вътре и извън него. За мен това Езиковата винаги ще си остане като втори дом , място което винаги ще пази спомените ми. Най- хубавият спомен за мен винаги ще е първият учебен ден в 8 – ми клас. Преминалите 100 км до Ловеч, настаняването в последния момент, запознанството с класната и с настоящите ми най-добри приятели.

Здравейте! Казвам се Стефан Федерчев, на 17 години, от випуск 2021 година. В свободното си време обичам да чета книги, да слушам музика или да съм навън с приятели и съученици, но истинската насладата в живота намирам в свиренето на китара. Трудно мога да се опиша като човек, но ако трябва да се оповавам на мнението на другите бих казал ,,дружелюбен и честен”. Езиковата за мен се превърна в място, където мога да събера всички мои интереси и постепенно да откривам себе си като човек. Затова съм ѝ задължен много!

Във връщането на една отрупана с прах традиция, виждам възможност езиковската общност да се сплоти около всички хубави истории и моменти от училищния живот. Издаването на онлайн вестник би спомогнало за отразяването на заветните традициите и тяхното завещаване на идващите поколения, а за тези, които са усетили какво е Езиковата, той би върнал някои забравени преживявания. Лично за мен вестникът е възможност да оставя нещо малко от себе си, събрано през тези вече 4 години в това училище, до което хората да могат да се докоснат, а за бъдещите поколения се надявам, че ще бъде пример, който да следват и надграждат с креативността си.

,,Не се гаси туй що не гасне” – Иван Вазов

Здравейте! Аз съм Антония Радославова от випуск 2021. В свободното си време обичам да спортувам и да чета. Ако трябва да се опиша с една дума, бих се определила като широкоскроен човек. Книгите са голямата ми страст и ми помагат да развивам нови компетенции. Една от тях е писането и мисля, че намерих своето поле за изява. Училищният вестник е една изгубила се във времето традиция, която си заслужава да възобновим. Смятам, че вестникът ще запази всички хубави моменти и истории от училищното ежедневие и ще усмихва както ученици, така и учители, родители и бивши възпитаници. Издаването на училищен вестник би оказало много добро влияние върху училището и училищния дух. Той ще обедини ученици и учители в една обща кауза, която ще направи връзката помежду им много по-силна. Весткикът ще поддържа искрицата езиковски дух в душите на всички бивши и настоящи езиковци. Осъществяването на нашата идея не само ще възроди една забравена традиция, но и ще ни помогне да оставим част от себе си в историята на гимназията.

Здравейте! Казвам се Роза Цанова от випуск 2021. Повечето ми приятели ме описват като забавен и усмихнат човек, който винаги може да им помогне в училище. Интересувам се от най-различни области на културата, изкуството, науката.

Обожавам да чета книги, да се потапям в различни светове, да пътувам и да опознавам света. Понякога под напора на вдъхновението пиша или рисувам. Реших да се включа във въстановяването на училищния вестник, тъй като смятам, че това е една традиция, която трябва да продължи. Вестниците са не само източник на информация, но и трибуна за изразяване на лично мнение и позиция, които са от изключително значение за развитието ни като личности. Вестниците също така остават като важен извор на информация за идните поколения и показват темите и въпросите, които са ни вълнували и ще продължават да вълнуват и тези след нас. Смятам, че Езиковата ми е дала много: знание, приятелство, любов, дори в някаква степен мъдрост. Това е специално място, носещо собствена душа. Крачейки по коридорите, можеш да усетиш духа на училището, както и неговото сърце, частичка, от което остава завинаги във всеки Езиковец.

А този витаещ дух трябва да се запази и какво по-добро от създаването на училищен вестник, който да продължи традицията и да се превърне в мост между поколенията.

Мост, на който всеки от нас, участниците във вестника ще остави не само името си, но и частица от себе си.

Казвам се Павел Георгиев, от Ловеч, на 18 години. Бих се описал като реалист. Обичам да пиша и да изразявам мнението си. Дълбоко ценя хората, които се борят техния глас да бъде чут и не се отмятат от думите си. Смятам, че в света, в който живеем, е необходимо повече от всякога да си казваме истината. Спомагайки за възстановяването на училищния вестник, ще имам своето малко поле за изява, където, надявам се, ще бъда в полза и интерес на всеки от голямото семейство на Езикова. За мен вестникът би следвало да бъде арена на свободата – на словото, културата и забавлението. Надявам се по този начин единството на Езиковци да бъде укрепено още по-силно, за да пребъде нашата общност!

Аз съм Траяна Гатева, на 18 години, от Ловеч. Обожавам да пътувам, обичам да рисувам и да се потапям в света на книгите. Много хора биха ме описали с думата “честна”. Смятам, че всеки трябва да може да изрази мнението си без да се страхува от отхвърляне.

Езикова е училище пълно с талантливи, млади хора, които трябва да се дават за пример и чийто глас трябва да бъде чут.

Какъв по-добър начин за това от възобновяването на училищния вестник.Според мен вестникът ще бъде не само поле за изява на много ученици, но и начин да бъдем още по-сплотени.

Реших да се включа във възстановаването на тази традиция, защото именно традициите правят Езикова това, което е. Това училище е направило толкова много за мен, затова и аз искам да направя нещо за него. Харесва ми да пиша и искам да дам гласност на теми и проблеми, които интетесуват както мен,така и моите съученици.

Аз съм Нелина Христова, на почти 18 години и качеството, което най-много ме описва, може би е емоционална. Обичам да изказвам мнението си, да давам идеи и често дори да споря. Захванах се с училищния вестник, защото съм човек, който уважава всички традиции, а тази е една от забравените. Лично аз смятам, че всеки ще може да изрази себе си във вестника, като това ще обедини все повече общността ни. Освен добрата комуникация вестникът ще ни помогне да съхраним всички наши щастливи мигове. За мен Езикова е дружба, знание и доверие, а цитатът, който винаги ще ми напомня за любимата гимназия е: “Там на хълма в лъчисти небеса рубинената кула издигаше снага.”

Здравейте! Аз съм Нанси Петкова и съм почти на 18, а все още не мога да проумея колко бързо лети времето. Фактът, че сме едни млади, отговорни хора, на които може да се разчита и мнението ни бива зачитано, дори ме плаши. Знаем, че животът е пред нас и ние се стараем да извлечем всички хубави и запомнящи се моменти. Думата, която ме описва, е самоуверена. Знам, че мога да се справя във всяка ситуация, вярвам във себе си и способностите си, и не се отказвам лесно от целите си. Всеки е способен и е длъжен пред себе си да постигне това, което желае. Участвам във вестника като репортер, защото искам да чуя мнението на хората за обичаната Езикова гимназия, да чуя малко повече за тях самите и да разчупим стереотипа за това, че училището е място само за знания. Защо да не бъде и за приятелства, традиции и една неугасваща любов?

Казвам се Деница Теодосиева и съм от випуск 2021. Обичам приключенията, да пиша и да рисувам. Обожавам да прекарвам време с приятели и съученици, създавайки безброй хубави спомени. Реших да работя по възстановяването на вестника, защото това е една чудесна традиция на гимназията ни, която си струва да се продължи за идните випуски. Вестникът за мен е връзката между класовете, учителите, възпитаниците на училището и самата институция.Той би помогнал да станем още по-единни, да се забавляваме заедно и да имаме принадлежност към езиковската общност. Самата Езикова за мен е приятел, учител и част от мен. Тя е мястото, което ме направи това, което съм сега. Гимназията е дом и начало на някои от моите мечти и е допирната точка между приятелите ми и мен.Винаги помня само добрите спомени. Надявам се някой ден да си спомням с усмивка за хубавите ми дни тук. Всяко едно междучасие, час, празник в езиковата ще останат с мен. А “Клетва” за мен ще е олицетворение на Езиковата.

Здравейте! Казвам се Виктория Георгиева от випуск 2021.
Настоящите ученици сигурно ме разпознават като момичето на
театъра. На тази тема най-често можете да ме чуете да говоря.
Нашето училище ме срещна с тази магия, която се превърна в моя
голяма страст. Чрез училищните пиеси преоткрих и театъра. В
Езиковата намерих и истински хора и ценности, за които си струва
да дадеш частица от себе си.
Част съм от екипа на училищния вестник, защото заедно с
традициите, искам да дадем гласност на темите, които вълнуват
нас, за да развълнуваме и вас. Заедно да опознаем поредния
творец в изкуството или любител на науката,защото сред нас всеки
е уникален в нещото, което прави, и си струва да бъде чут. А защо да не съхраним и писмено нечий спомен за Езиковата?! Моята кауза е да разкрия пред всеки, който все още търси себе си, магията на театъра. Подкрепяйте учителите и съучениците си, които влагат толкова любов и труд в училищните пиесите, а и в училищния живот, защото в тях ни има и нас.

Аз съм Елизабет Борджиева, випуск 2021. Трудно бих могла да се опиша в няколко думи. Обичам да чета през свободното си време, да пиша, а от скоро се интересувам и от фотография. Да уча в Езиковата беше и все още е най-доброто решение, което съм
вземала. Тук се дава възможност за изява на ученици във всяка
област да доразвиват своите способности и да се изграждат като
личности. На първо място, обаче, винаги остават приятелите и
преживените с тях трудни и щастливи моменти. Училището се отличава с много фактори, които повечето от нас знаем и обичаме, но няма ли да е чудесно да добавим още един такъв? За мен училищният вестник е прекрасен начин малка група от ентусиасти да подсилят училищния дух, който винаги е бил ключов за нашата общност. Но най-вече е начин да се опознаем помежду си, учители, талантливи ученици и бивши възпитаници – всички част от необикновеното общество на Езикова. Надявам се чрез типичното за нашето поколение “онлайн” изявяване да успеем да създадем нова традиция, която да бъде продължена и за в бъдеще.

Здравейте! Казвам се Ралица Вълева и съм на 17 години. Моята най-голяма страст е изкуството. Аз съм позитивна и винаги се старая да се усмихвам дори и в моментите, когато не съм толкова щастлива. Моето мото е: „Ако знаеш, че можеш или не можеш, и в двата случая си прав“. Радвам се, че съм част от екипа на училищния вестник ,,Вчера, днес и утре”, защото това ми дава нови възможности за изразяване на моята креативност. Ние сме първият випуск, който прави онлайн вестник, връщайки по нов начин прекъснатата традицията.

Здравейте! Аз съм Веселина Петкова от випуск 2021. Трудно ми е да се опиша сама, но приятелите ми определят като целеустремен, амбициозен и упорит човек, а аз бих добавила, че съм справедлива и честна. Харесва ми динамичността на живота, който е изпълнен с много предизвикателства и трудни ситуации. Дори и при тях предпочитам да остана позитивна и да гледам отпимистично напред, затова когато се включвам в някаква дейност, давам всичко от себе си.

За първи път се изправяме пред такава форсмажорна ситуация, която възпрепиятства много от плануваните традиции. Ние, езиковската общност, можем да изкачим и най-високите върхове и отново да бъдем увенчани с успехи! Духът на Езикова още съществува и ще продължава да бъде толкова заразителен. Точно поради това ще продължим да съхраняваме традициите и да заразяваме новодошлите с него, така че да го усетят с цялото си сърце и душа.

Една забарвена традиция е училищният вестник, затова първият онлайн – вестник, който подготвяме, ще е начин да направим връзката сред учениците по – силна. Така ще можем да оставим отпечатък от нашите дейности в Езиковата. Гимназията за мен е една приказка. Толкова бях слушала за нея и нямах търпение да вляза в нея, за да видя с какво толкова впечатлява всички ученици както настоящи, така и бивши. Езиковата в мен ще остави много голям отпечатък. Тя ми дава толкова много – знания, незабравими приятелства и мигове, придобих толкова богат житейски опит, сблъсках се с толкова неща. Както всички Езиковци и аз усетих тайнствения езиковски дух, разбрах какво е да си част от тази общност и съм горда с това!

Имам много хубави и незабравими спомени от това прекрасно училище, не мога да ги опиша накратко, но със сигурност всеки, който се потопи в магията на Езикова, ще преживее най-хубавите си моменти на Хълма!

Любимата ми книга, която свързвам с Езиковата е „Героят“ от Ронда Бърн, а цитатът „Вярвайте в мечтите си и никога не се отказвайте. Бъдете упорити, продължавайте да вярвате и те ще се реализират. Всяко пътешествие започва с някаква мечта и вашата неотклонна вяра в мечтата ще подготви пътя, който предстои.“ описва най – точно животът в Езикова – вярата в себе си и сбъдването на нашите мечти.

Здравейте! Казвам се Десислава Милчева и неусетно станах, а и почти завърших 11. клас. Не знам как бих могла да се опиша, затова ще използвам думите на приятели и те са, че съм амбициозна, загрижена и забавна личност. Старая се да помагам на всички и да няма сърдити.

През тези четири години прекарани в Езикова намерих своето призвание и реших с какво искам да се занимавам. Открих, че мога да рисувам и че обичам да пиша. Това са и нещата с които се занимавам през свободното си време: рисуване, четене и писане. Наскоро се замислих колко бързо лети времето. Спомних си веселите и не чак толкова весели моменти, всички издънки и успехи, спомних си всичко.

За тези 4 години не съм допринесла кой знае колко много за училище, но сметнах за редно да променя това и да дам частичка от себе си на всички вас, а това ще стане именно чрез възстановяването на училищния вестник. Традиция, към която всички ние намерихме път, за да се върнем към нея. Макар и в по-нов, електронен вариант, той винаги ще си остане наш. За мен лично вестникът би играл доста важна роля за нас например като източник на информация, забавление и опознаване на нашата езиковска общност. Знам, че има какво още да си кажем, какво още да си споделим, но това ще стане ного скоро, спокойно.

В заключение на това искам да ви препоръчам една книга, която наистина си струва да прочетете. Нейното име е “Най-хубавото място на света е точно тук” от Ф. Миралес и К. Сантос. Вдъхновявящ роман за търсенето на пътя към себе си, което, смятам, е много важно за всички нас в днешно време!

Очаквайте ни отново в СРЯДА, приятели!