„Не исках просто да шокирам. Исках да опозная публиката.“

Нашите репортери Павел Георгиев и Елизабет Борджиева ви представят интервю с една от най-интересните личности в Езиковата. Той е актьор, аниматор, танцьор, владее английски език на ниво С2 и държи рекорда за най-висок резултат на изпит за чуждоезиков сертификат, постигнат някога в историята на гимназията – Петко Стойчев!

Кой е Петко Стойчев? Опиши се с три думи!

Скандал, емоция, промяна…

Считаш ли се за различен от нормалния езиковски ученик? (Ако да, с какво)

Смятам, че няма две напълно еднакви или две напълно различни човешки същества. Но това, което мисля че отличава мен е куражът, с който пречупвах вечни стереотипи и закоравели мисления.

Как ще опишеш таланта, с който се явяваш пред публика?

Не мисля че имам талант. Реално погледнато – не съм толкова добър танцьор. Ще намерите далеч по-добри танцьори, практикували танцувалното изкуство от години, прецизни и професионални. Мисля, че това, с което излизах на сцената не е талант, а енергия, желание, хъс. Излизах и умирах да видя реакциите – каквито и да са те. А те със сигурност бяха смесени. Някои бяха уплашени, други впечатлени, крещящи, понякога дори погнусени, неодобряващи. Имаше ги и чисто бесните хора от всяко мое излизане на сцена. Честно казано, радвам се и съм благодарен за всяка реакция. Постигнах всичко, което исках – накарах публиката да реагира – така научавах същността на хората около мен. Спрямо реакциите им към моята форма на изкуство. Не исках просто да шокирам. Исках да опозная публиката.

Какво е сцената за теб?

Цирк, но в никакъв случай циркаджийство. Сцената трябва да е свещено място, на което качилият се да израства, опознава себе си и да представя нещо, което има корен в душата му. Всичко трябва да идва от душата. Другото е циркаджийство. Няма място на сцена.

Без съмнение, ти си един от хората, които ще останат завинаги в историята на Гимназията. Кое според теб беше най-паметното ти участие на коледен/фест?

Надявам се да е първото, когато в 10-ти клас танцувах на Lady Gaga – Judas. (По ирония на съдбата точно сега тя се пусна на shuffle.) Не защото беше най-доброто, беше изключително набързо и непрофесионално направено, даже ме боли като го гледам сега колко недоизпипано изглежда. Но беше огромен обрат в живота, в мисленето ми. Никой не очакваше че аз ще направя това, всички очакваха да е излагацията на вечерта. Но в крайна сметка мисля че беше точно това, от което имах нужда в тази част от живота си. Публиката също.

Петко, измина една година, откакто завърши Гимназията. Къде те намираме в тези смутни времена?

Зависи от месеца, в който ми задавате въпроса. През последната година бях в Германия, Испания, Португалия, Белгия, Холандия, Англия, България (най-различни градове). И всичко това за около два месеца. След това дойде един лош вирус, ама и с него ще се научим да живеем. Никога не се бях подлагал на толкова интензивно ежедневие, всеки месец в различна държава, но си остава най-чистото и съществено преживяване в живота ми до този момент. Намерих себе си, целта си, мястото си и стойността си. Сега съм във Варна.

Кое най-много ти липсва в Езикова?

Хората, които обичах. Тези, които обичам, все още са в живота ми. Някои от тях работят/преподават в Езикова, други са навсякъде по света, но са част от живота ми. Липсват ми тези, които обичах. Те си останаха там, в Езикова, в този момент от времето. Завинаги. Като в различни светове.

Езиковата те обича. Ти нея също… Все пак, имало ли е моменти, в които училището е било пречка за изявата на твоя талант?

Училището в никакъв случай не е било пречка. В никакъв момент. Имаше, разбира се, хора, които се опитваха всячески да попречат с нещо – да ме спрат да се кача на сцената, като ме дръпнат точно като се качвам, да ми снемат титлата „Знаменосец” преди още да съм я упражнил. И пак не можаха да ме спрат. Знаех какво правя и знаех рисковете. В този ред на мисли, благодарен съм и за пречките, защото станах по-силен, преодолявайки ги. Научих се да поемам последствията от действията си. Научих се, че ако искаш да предизвикаш, провокираш, промениш нещо, ще трябва да понесеш своя дял трудности.

Ако не беше пандемията с коронавируса, „Феста“ щеше да се проведе тази седмица. За съжаление, най-добрият вариант засега е през септември. Би ли се завърнал отново на сцената на Езиковата?

Сценичните ми изпълнения винаги бяха провокирани от история, която искам да разкажа чрез тяло, костюм, грим. Всеки път разказвах нещо от себе си, от преживяванията си, от болките си, алегорично представено чрез танц, актьорска игра и реквизит. Някой ми каза преди да завърша, „Това беше твоята лебедова песен. Който можа да те разбере, те разбра. От тук нататък започваш нов живот, с нова песен.” Мисля, че всичко е разказано. Засега.

Кой е най-безценният урок, който научи в Езиковата?

Никой за нищо не ти е длъжен. Никой учител, съученик, приятел или партньор не е длъжен да ти дава нищо повече, от това което той реши да ти даде. На когото каквото съм дал от себе си, било е от сърце. Не очаквам нищо в замяна. Човешките отношения не трябва да са търговски. Ако давате обич на някого, дайте му я безвъзмездно. Давайте му, защото искате да му дадете. Обичта не е сделка.

А най-незабравимият спомен?

Първата ми истинска целувка.

С една дума, какво е за теб Езиковата?

Съдба.

Ако можеше да дадеш един съвет на бъдещите и настоящите ученици в Езиковата, какъв би бил той?

Искам да правят точно това, от което ги е страх. През петте си години в Езиковата видях отблизо в какво се превръща човек, който е подвластен на страховете си. Езиковци, искам да правите точно това, което ви плаши. Ако позволите страхът да ви контролира, няма да сте нищо повече от поредната „вечна имитация”.

Не давайте власт на никого над себе си. Вашето щастие зависи от вас. Никой няма да дойде да ви спаси. Следвайте вашият път и обичайте. Обичайте, говорете, променяйте, живейте. Всичко ще бъде наред.

Благодарим ти за това интервю!