Вчера, Днес и Утре

“Музиката е достатъчна за цял живот, но цял живот не е достатъчен за музиката.” – Сергей Рахманинов

Здравейте, Езиковци, днес се радваме, че можем да ви представим едно изключително талантливо момиче, което винаги виждаме на сцената ни. С удоволствие тя се съгласи да представи себе си.

1.Би ли ни разказала малко повече за себе си?

Казвам се Вяра, на 19 години съм и съм родена в Ловеч. Възпитаник съм на Езиковата гимназия, като съвсем скоро ми предстои да завърша 12-ти клас. Бих се определила като тих, спокоен и уравновесен човек. За сметка на това пък имам изключително много и различни интереси. Вече четвърта година съм член на училищния отбор по реч и дебати на английски език, а през последните две години бях също и един от треньорите. Харесва ми да се развивам личностно, затова често чета книги през свободното си време. Философските тематики са ми любими, както и тези свързани с психология. Разбира се, обичам и изкуството във всичките му форми – рисувам, пиша стихотворения и разкази, преди време даже танцувах. Но най-голямата ми страст определено е музиката. Обожавам да пея и да свиря на различни музикални инструменти.

2.Кога пламна любовта ти към музиката? На какво и откога свириш?

Любовта ми към музиката пламна когато бях на 11 години. Тогава исках да се науча да свиря на барабани, но за съжаление, нямаше подходящ учител в Ловеч. Вместо това се записах на уроци по китара, но четенето на ноти не ми се удаваше особено, поради което реших да се откажа от уроците и да започна да се уча сама. Вече от 8 години свиря на китара. Не ми беше достатъчен само един инструмент, затова преди 3 години започнах да свиря и на пиано. Свиря също и на кахон (дървена кутия, която се удря с ръце, за да имитира звученето на барабаните).

3.Какво те вдъхновява да се отдаваш на хобито си и какво чувстваш докато свириш?

Вдъхновяват ме най-вече други музиканти. Когато слушам любимите си изпълнители, имам чувството, че сякаш докосват душата ми със звуците, които са създали, сякаш лекуват невидими рани. Карат ме да се чувствам безтегловна. Мисля си колко прекрасно би било, ако и аз мога да докосвам сърцата на хората с музиката си и това ме вдъхновява да продължавам да свиря. А чувството на еуфория, което изпитваш когато най-сетне успееш да изсвириш нещо наистина сложно, след стотици опити, е неописуемо.

4.Би ли споделила твой любим спомен като заек?

Любимият ми спомен е свързан с първата ми репетиция за концерт в училище. Мислех си, че по-големите ученици, които организираха концерта, ще се държат пренебрежително с мен и няма да ми позволят да участвам, защото съм „заек“ и не достатъчно талантлива. Но всъщност те се зарадваха много, че има нов музикант сред осмите класове и не само ме подкрепяха, но и разчитаха на мен да се включа в изпълненията на най-сложните песни. Повечето от тези хора сега са едни от най-близките ми приятели.

5.Как се качи на сцената на Езиковата? Как се чувстваш, когато си на нея?

Въпреки че мразя да съм център на внимание, се чувствам комфортно, когато свиря на сцената в училище. Бях на 14 години, когато за първи път се качих на нея. Не помня да съм била притеснена, но със сигурност бях развълнувана. Помня само препълнената зала, която заради прожекторите, които светеха в лицето ми, изглеждаше като едно черно петно. Изключително шумно черно петно обаче. Трудно е да забележиш когото и каквото и да е в тълпата долу когато си музикант и си на сцената, защото си прекалено зает да мислиш кой акорд е следващият. Но звуците на публиката няма как да не стигнат до теб, по тях разбираш дали си се справил или не, а това, разбира се, въздейства на настроението ти.

6.Някога пречил или ти е помагал талантът в училище?

Не мога да кажа, че талантът точно ми е пречил някога. Пречеха ми късните и чести репетиции, които отнемаха прекалено много от времето ми. Време, което трябваше да посвещавам и на много други важни неща. Преуморявах се повече отколкото трябваше, но не съжалявам за нищо. Талантът ми помогна да намеря хора със същите интереси като мен. Хора, с които все още съм и винаги ще бъда близка. Ако традицията на феста не съществуваше, сега нямаше да познавам най-добрите си приятели.

7.На какво ще се отдадеш в близкото бъдеще? Какви са мечтите ти?

През предстоящите летни месеци планирам да прекарвам колкото се може повече време с приятелите си. Разбира се, ще се занимавам предимно с музика, защото на есен ще ми се наложи да се разделя временно с китарата и пианото, когато започнат лекциите в университета. Ако всичко върви добре, средата на септември заминавам за Англия, където ще уча психология. Мечтата ми е да завърша курс за музикотерапия и един ден да лекувам човешката психика с музика.

8.Ако можеше, би ли се върнала отново на Хълма, за да преживееш отново тези 5 години?

Минах и през доста трудности докато бях в училище. Бих се върнала, за да преживея отново конкретни спомени и събития, но не и целите 5 години. Предпочитам да гледам към бъдещето, доколкото това е възможно.

9.Какво ти даде училището? С какво ти помогна?

Помогна ми да намеря най-верните приятели, които някога ще имам.

10.Любима песен, която свързваш по някакъв начин с училище.

Master of Puppets на Metallica, заради многобройните репетиции, които трябваше да направим, докато се научим да я свирим, без да бъркаме.

11.Опиши Езиковата с една дума.

Спомени!

Стефан Федерчев

А сега скъпи читатели,  ще ви представим един троянски талант, участвал многобройно във фестовете и коледните концерти. Тя е ,,израснала‘‘ пред очите на Езикова и планира да продължи да расте и занапред! Повече за Ивела Русенова ще прочетете в нейното интервюто:

1.Представи ни се с няколко думи.

Казвам се Ивела Русенова, идвам от Троян и в момента съм в 10 клас.

2.Езиковската общност те познава от изявите ти на училищната сцена. От колко време се занимаваш с музика и пеене, под каква форма си се изявявала преди?

Занимавам се с музика от много малка. Бях на пет години, когато започнах да пея във вокална студия “Усмивка” в град Троян. През годините участвах в много и най-различни концерти в Троян и в местните конкурси за вокално изпълнение. Спрях да пея в “Усмивка”, когато започнах да уча в Ловеч.

3.Кога за пръв път реши да се качиш на училищната сцена?

Качих се на училищната сцена още на Коледния концерт през 2017г., когато бях в 8 клас.

4.Беше ли чувала за тези концерти преди, спонтанно или обмислено решение беше да се включиш?

Разбрах за концерта от учениците, които минаваха по стаите и набираха участници за концерта. Реших да се включа, защото исках да продължа да се изявявам на сцена и защото пеенето винаги ми е доставяло голямо удоволствие.

5.Предай ни с няколко думи първото си участие: как се чувстваше преди, по време и след него?

Преди изпълнението бях доста притеснена, най-вече защото публиката ми беше непозната, но веднъж излязла на сцената не можех да се върна, затова се постарах да не объркам нещо. Когато песента приключи, всички започнаха да ръкопляскат, при което напрежението у мен се изпари и се почувствах много щастлива, че съм се изявила.

6.На следващите си концерти чувстваше ли се по различен начин?

С всеки изминал концерт ставах все по-уверена в себе си, а и с всяка година в Езикова се чувствам все по-близка с всички. У мен вече няма никакво притеснение спрямо публиката, защото я  чувствам като семейство и знам, че ако сбъркам,  няма да ме съди, а ще ме окуражи.

7.Щеше ли да се включиш на тазгодишния фест? Мислиш ли да участваш и в бъдеще?

Разбира се, че щях. Не мисля да пропусна нито един фест или концерт до завършването си. Тези събития за мен са традиция, която трябва да бъде спазена независимо от обстоятелствата.

8.Планираш ли музиката да остане част от живота ти и след като завършиш? Може би да се занимаваш професионално?

Музиката винаги ще е част от живота ми, тя ме формира като човек, прави ме щастлива, успокоява ме, оправя настроението ми. Въпреки това тя ще остане само любимо хоби за мен, не планирам да се занимавам професионално с музика.

9.Какво би казала на ученици, които искат и могат да участват на Фест, но се страхуват?

Мога само да им кажа, че ако наистина могат да участват и не го направят, ще съжаляват много. Няма такова чувство като това, което сцената на Езикова може да предложи.

10.Какво е Езиковата за теб?

За мен Езиковата е втори дом. Много се радвам, че избрах да уча тук. Срещнах страхотни хора, преживях невероятни неща. В 8 клас мама ми казваше, че това ще са най-хубавите години от живота ми. Вече разбирам какво е имала предвид.

11.Разкажи ни любим твой спомен като заек.

Любимият ми спомен като заек.. може би репетициите за феста. Те бяха винаги забавни и оживени, постоянно имаше нещо, на което да се смеем. Докато репетирахме просто се сплотявахме и това страшно много ме радваше.

Елизабет Борджиева