Вчера, Днес и Утре

Ден като ден и някак пълен с носталгия. Нека ви разведа из представите си, водена от красивите спомени…

За първа смяна часовете са приключили, но все още се навъртат в снега и се чува силен смях. Някои тепърва се опознават, включвайки се в един обикновен бой със снежни топки. Други пък наизуст знаят усмивките на съучениците си и с бавни крачки се носят към столовата, където ги чака Петя с топъл обяд и някоя шегичка. Не им се прибира, въпреки студа. Някои решават да останат, докато дойде време за репетиции, все пак предстои коледният концерт. Училището е пълно с вълнение…

Чува се китара и след нея гласове. Стените ги попиват, а уроците са в хармония с мелодията. Момент, в който децата от единадесети клас се превръщат в отговорни организатори и търчат, за да помогнат с каквото могат. Трудят се от сутрин до вечер и едновременно с това се забавляват. Докато в огромната зала се учат да свирят и пеят като един, в познатия ни стар салон се чува нещо народно. Смях, гонитба, че и викове огласят първия етаж. Момчетата се затрудняват с комбинациите, а момичетата вече готови ги наблюдават с интерес. Пристига охраната, за да напомни, че на всички ни е нужна почивка. Ентусиазирани изиграват танца си пред него, а топлата му усмивка им дава спокойствие и нови сили. Всички знаят, че ще имат възможността да усмихнат цялата Езикова. Обличаме якетата и весели напускаме училище само за да се срещнем отново на другата сутрин. Само за да бъдем заедно.

И така с бавни крачки хората, с които прекарваме пет години от живота си, се превръщат в наше второ семейство. Сплотиха ни учителите, трудните домашни, момчетата с гайдата, тромпета, кларинета и тъпана, които на всеки празник огласяха междучасията, за да ни напомнят, че никъде другаде няма такава гимназия. И ние сме страшни късметлии, приятели! Помнете! Именно спомените в тези времена ни пазят цели и пълни с надежда за невероятното бъдеще…

Бъдете здрави и се обичайте, нашето училище е там и ни чака.

Кристина Алексиева – 11Г