Вчера, Днес и Утре

2 юни – Ден на признателност и размисъл

Когато се сетим за „2 юни“, в мисълта ни се разгръща една призрачна атмосфера – забързани пешеходци изведнъж застиват насред улицата, а нервните шофьори спират колите си на зелен светофар. Няма по-засищащо чувство от това да си свидетел как за две минути светът спира пред очите ти и се потапя в царствения звук на тишината, нарушаван единствено от оглушителния вой на сирените. И всичко това в името на паметта на героите, дали живота си за свободата на България. Но колко от нас, попаднали в тази меланхолична атмосфера, успяваме да я съпреживеем напълно? Запознати ли сме с историческата личност и нейния подвиг, свързан с датата 2 юни? Дали тези две минути мълчание са наистина достатъчни, за да изкажем благодарността си към тази саможертва?

На 1 юни, 1876 г. (20 май стар стил), едва 28-годишен, намира гибелта си българският национален герой, революционер и поет Христо Ботев, прострелян с куршум в челото, докато заедно със своята чета се укрива от османската войска във Врачанския Балкан, в подножието на връх Вола. Мрачната историография от този период ни разкрива, че в продължилите няколко дни сражения загиват общо 94-ма четници, като от общо 198 само 76 оцеляват и дочакват Освобождението.

От 1901 г. насам, 2 юни се отбелязва официално в страната като „Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България“. Тогава на лобното място на Ботев се събират десетки граждани и негови съчетници, за да отдадат почитта си към паметта на поета. И макар че през годините начинът на отбелязване и официалната формулировка на деня се променят, в календара той остава като един от най-емоционално заредените дни в българската история.

Зареден е, защото с подвига и завета си Ботев се превръща в еталон за независима гражданска съвест, във въплъщение на идеята за саможертва и безсмъртие, на безкористното посвещаване на родината. Неслучайно думите му „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“  са възприемани от обществото като висш морален императив. Затова 2 юни не е ден за тъга. Втори юни е ден за тържество на патриотичния български дух!

И от нас зависи да съхраним и предадем на поколенията спомена за подвига на нашите борци за свобода, за да останат те и заветът им вечно живи!

   Поклон пред безсмъртието на българските герои!

Павел Георгиев