Вчера, Днес и Утре

Здравейте, читатели! Заедно с новата година правим и нови крачки. С екипа решихме да се върнем назад във времето и да се срещнем с поколенията езиковци от малки до големи. Днес нашият репортер Тереза Тодорова разговаря с Михаела Щрегарска, бивш възпитаник на любимата гимназия, випуск 2020.

1. Как взе решението да учиш в Езикова?

Решението не беше трудно, тъй като тогава живеех само в Ловеч. Мечтата да уча в Езиковата се беше превърнала в моя цел от много малка възраст, която и постигнах. Бах приета и стана това, което исках, и то на мястото, което исках.

2. Кой е любимият ти спомен?

Езиковата ми даде от всичко по много –  емоция, спомени, приятелства.

Още в първите минути, когато прекрачих прага на Езикова усетих някакво странно чувство, не можех да повярвам, че мечтата ми се е сбъднала и не знаех какво приключение ме очаква.

Може би любим спомен от Езиковата е свързан с традициите ни, когато за пръв път в 8-ми клас прекрачих прага на зала “Америка за България”. Тогава за пръв път видях Коледния концерт и цялата емоция, и езиковски дух. Честно казано от тази зала е и друг любим спомен, когато една от любимите ми учителки ме заведе на среща на отбора по реч и дебати на английски език в 9-ти клас. Там се срещнахме с хората, които промениха съществено живота ми и ме накараха да повярвам в себе си, и възможностите си.

3. Кое е най-голямото ти постижение в училище?

Най-голямото постижение за мен са приятелствата, които създадох. Знам, че звучи много захоросано, но за хората, които ме познават знаят, че колкото и да бях заета с различни дейности, най-любимото нещо за мен си оставаше комуникацията с всички съученици независимо колко големи или малки са.

4. Разкажи за нещата, които правеше там.

Това би прозвучало като рецепта, но моето изживяване в училище беше смес от учене, големи шепи от обменяне на ценна информация за часове или клюки и много участие в клубове по интереси като BEST, Математическа лингвистика, Ученическия съвет и като цяло организацията на инициативи.

5. Би ли се завърнала в езикова като учител?

На този етап не мога да кажа със сигурност дали ще се върна в училище като преподавател. В момента съм студентка I курс в Софийски университет “Св.Климент Охридски” и изучавам специалност “Българска филология” и все още имам време да реша как искам да продължа, но със сигурност ще оставя отворена вратичката към връщането ми към Езикова за постоянно.

6. Има ли нещо, което винаги ще ти напомня за училище?

Няма как да не запомня учителите, които ми дадоха толкова много през тези 5 години. Винаги съм се старала да попивам това, което ми казват, защото малко или много имат повече знания и опит от нас. Благодарна съм, че и до днес можем да си говорим, дори приятелски и да си споделяме какво се случва около нас.

7. Ако не беше от Ловеч, би ли се писала на пансион и ако да, как си представяш своята стая и престоя като цяло?

Пансионът за мен беше също уникално място, тъй като прекарвах изключително много време там. Било то в разговори, проекти за училище или подготовка за състезания, времето прекарано там, си представях, че не съм от Ловеч. Стаята ми би била ужас за някои, но аз си я представям като творчески хаос. Нещата си имат места само които аз си знам и са подредени така, че да са лесно достъпни за всеки случай в който ми потрябва нещо. А с хората от стаята ми…бих казала, че нямаше да ни издържат за дълго, защото си ни представям като “невъзможната стая”, “вечната бърборилня и бъркотия”.

8. Би ли променила или добавила нещо в училище и ако да – какво?

Не бих променила нищо в Езиковата. Харесвам я такава, каквато е.

9. С какво се занимаваш в момента и по какъв начин се промени животът ти, откакто завърши?

Към момента не оставам със свободни ръце и съм по-ангажирана отвсякога. Благодарение на Езикова се научих, че няма граница или начинание, което да ми се опре и затова се мотивирах да продължа в същия дух.

Най- хубавото ми нещо в момента е, че съм част от Фондация Бест, но не като участник, а и вече като стажант “Digital Content” към Management Team. В академичната среда (универститета) съм част от Факултетен студентски съвет към Факултет по славянски филологии и един от многото отговорници на курса. В личен план – щастливка, пътуваща между София и Ловеч.

Снимка на Михаела с Allison Rice

10. А какво ще кажеш за себе си?

Радвам се, че съм част от такова общество като Езикова и дълго ще си спомням за всичките хубави моменти, които преживях на хълма и отвъд.

Благодарим ти за този разгвор!