Вчера, Днес и Утре

Днес празнуваме един от най–дълго честваните празници в българската история – 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден почитаме делото на славянските първоучители Кирил и Методий, които поставят основите на славянската книжнина и още със създаването й я издигат до равнището на класическите образци на средновековната култура в лицето на гръцката и латинската литература.

Смята се, че за първи път празник, честващ паметта и делото на Солунските братя, се организира по инициатива на Найден Геров през далечната 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив. Денят 11 май не е случайно избран от прочутия възрожденски деец – това е общият църковен празник на двамата светии. След въвеждането на Грегорианския календар датата се променя на 24 май, като по този начин празниците, почитащи паметта на братята, стават два – църковен на 11 май и светски на 24 май.

Така неизменно вече 169 години ежегодно на този ден се поздравяваме с „Честит празник!“ и със сълзи на очи се сещаме, че „и ний сме дали нещо на света – на вси славяни книга да четат!“
Но нима трябва да се гордеем с езика си само веднъж в годината?
Българската азбука ни носи празник всеки ден, напомня ни колко богата и пъстра е историята ни. Тя ни отваря очите за огромното човешко познание, чрез нея творим, създаваме своето културно наследство и го съхраняваме за поколенията след нас.
Проф. Роже Бернар казва: „Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“
Езикът е най-голямото богатство за един народ и най-силното негово оръжие. Чрез него се дава израз на най-възвишените чувства, родени в душите на велики поети и писатели. Той е средство за всестранно напредване и начин да се предават не само научните познания, но и великата художествена мисъл. Езикът е и могъщ щит, който ни е бранил от изчезване дори в мрака на робство, светилник, даряващ ни с лъчите на надеждата за бъдещето. Меч, два пъти разсичал веригите на чуждото потисничество. Езикът е най-голямото ни съкровище!
Трябва да уважаваме, ценим и пазим това съкровище, като не спираме да изучаваме неговите съкровени тайни! Защото само този българин, който познава родния си език и умее да черпи от неговите пълни със скъпоценности тайници, го обича с целия плам и жар на душата си!

Траяна Гатева