Вчера, Днес и Утре

Нашите репортери, Деница Теодосиева и Павел Георгиев ви представят едно интервю с един от мнозината уникални хора, дошли от далеко, но оставили трайна следа в училищния живот със своя талант и качества. Тя зарежда всички със своята добродушност и оптимизъм и за две години успя да се превърне в истински приятел и за колеги, и за съученици – Емили Паксън.

Дени: Емили, какво те накара да дойдеш в България?

     Обичам да пътешествам, а и преди никога не бях идвала тук. Някои от моите състуденти бяха българи и приятелството ми с тях ме провокира да науча нещо повече за тази прекрасна страна. След като разгледах снимки от България в интернет и видях колко красива е нейната природа, разбрах, че това е мястото за мен.

Павел: Боеше ли се от факта, че ще прекараш цяла година, толкова далеч от дома?

     Всъщност не, напротив. Преди да дойда в България ми се е налагало да прекарвам много време сама и пътувайки. Част от обучението ми беше в Тайланд, което е дори още по-далеч от вкъщи, така че съм свикнала да живея самостоятелно. Наистина обожавам да откривам нови места и приех идването ми в България като едно ново приключение. 

Дени: Беше ли полезно за теб това приключение? Какво откри за себе си?

     Научих, че домът не винаги е само мястото, в което си израснал. Той може да бъде навсякъде, където усещаш привързаност. И аз мога съвсем откровено да заявя, че никога не съм усещала такава привързаност към дадено място, каквато усещам към Ловеч. След прекараните две години, истински се почувствах част от общността и обикнах града като свой роден дом.  

Павел: Какво е усещането да си учител в чужбина?

     Допреди идването ми в България никога не бях преподавала. Така че не само се учех какво е да си учител, но се учех как да бъда учител в среда, съвсем различна от онази, с която бях свикнала в Америка. Първоначално бях доста уплашена. Постоянно се страхувах да не сбъркам, докато пиша в Дневника:) и се опасявах, че няма да измисля достатъчно интересни уроци за учениците си. Но в крайна сметка беше едно много позитивно и незабравимо преживяване! Оказа се, че просто ми е трябвало малко време, за да свикна с нещата. 

Дени: Срещаше ли трудности в комуникацията с колеги и ученици? Сподели някои забавни моменти. 🙂

      Ооо, да беше само веднъж.. Учениците истински се забавляваха, докато им разказвах нелепите ситуации, в които попадах покрай езиковата бариера. Особено когато пазарувах в Била:) Спомням си как винаги поглеждах с празен поглед касиерката, опитвайки се да разгадая какво ме пита всеки път. Впоследствие, докато понаучих българския, разбрах, че ме е питала дали имам карта “Billa”!

Павел: Какво беше първото ти мнение за ПЕГ „Екзарх Йосиф I“ и огромното й семейство?

     Още от първия си ден в училище, разбрах, че това е специално място. Усещането за неизмерното богатство от традиции… Начинът, по който всеки беше готов да помогне на другия като в едно истинско семейство… Това са емоции, които стоплят душата.

Дени:Успяхме ли да те накараме да се почувстваш като у дома?

      Да, и то много. Почувствах се добре дошла в училището още от първия ми ден. Усещах Ловеч и Езиковата като дом- толкова много, че на края на двете години беше много трудно за мен да си тръгна. Всички ме приветстваха в общността и правеха каквото могат, за да ми помогнат, особено през първите ми седмици в Ловеч. Все още учех доста.

Павел: Какъв е любимият ти спомен от ПЕГ?

     Бих казала Фестът. Обичах да гледам как ученици правят изпълнения. Количеството талант в Езикова е невероятно. Моят последен Фест, пролетта на 2018, защото дванадесетокласниците ме помолиха да участвам, като представя някои игри. Означаваше много за мен да се сетят за мен и да ме включат и селфито, което направихме на сцената онази нощ, стои окачено в апартамента ми.

 Дени: Беше ли трудно за теб да научиш български?

     Отначало ми беше, но имах невероятен учител, който ми помогна. Продължих да уча български и след като напуснах България. Наистина искам да овладея езика на високо ниво.

Павел: Ако можеш, би ли се върнала да ни посетиш?

     Да! Планирах да дойда през май, но трябваше да отменя полета си заради COVID-19. Надявам се да ви посетя през идната година!

Дени: Беше ли трудно да се сбогуваш?

     Много трудно. Обикновено не съм човек, който плаче, а плаках много през деня, в който напуснах Ловеч.Беше ми трудно да свикна да живея в Щатите, когато се върнах. България ми липсва, както и чудесните хора, които срещах там всеки ден и нямам търпение да ви посетя скоро.

Павел: Накрая, би ли описала Езикова с една-две дума?

    С голямо сърце.(Да си призная, малко мамя с бройката:)

Благодарим ти за това интервю! 

Emily Paxson-the sunshine from the US

Our reporters, Denitsa Teodosieva and Pavel Georgiev, interviewed one of the very special people who has contributed to the life of our shool with her kindness, optimism and has become a true friend with both students and colleagues- Emily Paxson.

Emily, what made you consider coming to Bulgaria? 

     I love travelling and I had never been here before. I had met a few Bulgarians while I was a student, and my lack of knowledge about the country sparked my interest. After looking up photos of Bulgaria on the internet and seeing how beautiful it was, I knew I would love it! 

Were you afraid that you were going to live for a year so far from home?

     I actually was not. I had spent a lot of time traveling and living alone prior to arriving in Bulgaria. I had done two internships in Thailand where I lived alone, even farther away from home, so I was not afraid. I really enjoy experiencing new places, and I saw moving to Bulgaria as a new adventure. 

Did you learn something from this journey and what was it?

     I learned that home is not necessarily the place you grew up, it can be anywhere you feel a connection to. I can honestly say that I have never felt a connection to a place like the connection I felt to Lovech. After two years, I truly felt like a part of the community and at home in Lovech. 

What did it feel like to be a teacher in another country?

     I had never taught prior to my time in Bulgaria, so not only was I learning to teach, but I was learning to teach in a setting very different from the one I was used to. It was intimidating. I was constantly afraid I was going to mess up writing in the Dnevnik and worried about planning lessons that students enjoyed. But overall, I had a very positive experience, it just took some time to get used to it.

 Did you experience difficulties in communicating with colleagues, students?  Share some funny moments!

 So many times! My students enjoyed when I would tell them embarrassing stories about the many times I messed up the language, especially when I would go to Bila. I remember always giving the cashier a blank stare when she would speak to me because I could not understand her. When I finally learned enough of the language, I realized she was asking me if I had a Bila card!

 Can you describe our school with only one word?

    Big-hearted. (I cheated a little bit!) 

What was your first thought of FLS Ekzarch Josev 1 and its enormous family?

     I knew it was a special place from my very first day at school. I could tell immediately that it was rich in traditions and that everyone looked out for each other like a family.

 Could we make you feel at home? 

    Yes, very much. I felt welcomed into the school from my very first day. Lovech and Ezikova felt very much like home–so much so, that by the end of two years, it was very hard for me to leave. Everyone welcomed me into the community and went out of their way to help me, especially in my first weeks in Lovech when I was still learning a lot.

 What is your favourite memory from FLS?

     I would have to say the Fest. I loved watching students perform. The amount of talent at Ezikova is incredible. My last Fest, Spring of 2018 because the seniors asked me to participate by introducing some games. It meant alot to me that they thought to include me, and the selfie that we took on stage that night hangs in a frame in my apartment.

 Did you have a hard time learning Bulgarian?

     I did at first, but I had a wonderful teacher who helped me. I have continued to study Bulgarian since leaving Bulgaria. I really want to build strong proficiency in the language. 

If you could, would you come back to visit us?

    Yes! I was planning to come in May, but had to cancel my flight because of COVID-19. I hope to visit within the next year! 

Was it hard to say goodbye?

     Very hard. I’m not usually someone who cries, and I cried a lot the day I left Lovech. I had a hard time getting used to living in the United States when I returned. I miss Bulgaria and the wonderful people I met there every day and look forward to visiting soon.

Thank you so much!