Вчера, Днес и Утре

Ето какво сподели пред нашия екип един от дългогодишните учители в гимназията, г-н Иво Райнов, чиято безусловна любов към магията, наречена Езикова, не остава несъприживяна, благодарение на безспорния му писателски талант, успял през годините да докосне много сърца…

Г-н Райнов, кога съдбата ви срещна за пръв път с Езиковата?

През есента на 1994 година. Първо преподавах само в часовете по география на английски език. Малко по-късно се откри възможност да започна работа на пълен учителски норматив.

На колко класове сте имали възможността да бъдете класен?

С настоящия стават 7. Това са над 150 момичета и момчета. Макар и пораснали, продължават да бъдат мои деца. Всеки от тях е „откраднал“ по четири години от живота ми и е драснал чертичка на сърцето ми. Всички класове бяха различни, но оставиха прекрасни спомени.

Кой е най-незабравимият Ви спомен от „Хълма“?

Незабравимите спомени са много. Аз често пиша за тях в моите статии за гимназията. Ако трябва да откроя някои, те ще бъдат спомените, когато съм виждал Езиковата като истинска общност. Например кампаниите в подкрепа на пострадали приятели от училището или коледните концерти, обединяващи всички в полза на благородни каузи. А личните спомени са стотици.

А най-забавният?

Най-забавните спомени са от пиесите и третите фестивални вечери през 2000-та година. Тогава трета вечер беше посветена на завършващия випуск, но за разлика от сега правеха обща програма със сценарий, много песни и забавни скечове. Иначе смешни истории от училищното ежедневие и хижите безброй.

Ако можехте да промените нещо в гимназията, какво би било то?

Ама ние постоянно се променяме. Светът върви напред и го налага. Ето през тази години изоставихме хартиените дневници преминахме към електронен. Това стана с общо желание на всички учители. Иначе аз съм опитвал и донякъде променял разни неща. Например през 1998 година първият ми клас беше организатор на фестивала и по моя идея се отказаха от журито и издадохме вестник с талон, чрез който всички гласуваха и избраха победителя. Преди 7-8 години направих сайта „Атлантида, който благодарение на няколко ентусиазирани момичета и момчета се превърна във виртуална витрина на гимназията с новини мнения, дискусии и прочие. За съжаление, когато споменатите момичета и момчета си тръгнаха, не се намериха последователи и идеята замря. Между 2014-2018 подкрепях по проектите УСПЕХ и „Твоят час“ организацията на коледните концерти и училищните фестивали и успяхме да реализираме някои нови идеи. Долу-горе по това време проведохме първите общи и свободни избори за председател на училищния парламент, които дадоха възможност на всеки член на общността да гласува. Имаше истинска кампания с плакати и предизборна дискусия. А това, в което бих искал да видя промяна, са някои традиции. Ето иска ми се да възстановите “Spirit of Ezikovata” и третата фестивална вечер като обща продукция на випуска, а не уморително и често скучно представяне на завършващите класове.

Мнозина смятат, че ученето в училище е взаимен процес. Според вас, ние, учениците, успяваме ли да научим учителите на нещо?

Разбира се. От една страна, ако липсва желанието и активната работа на учениците, нито един учител не би успял. Ние, учителите, се учим от практиката. Променяме начина на работа според това, което носи по-голяма ефективност. Не на последно място също можем да научим нещо от вас, например по отношение на технологиите.
Работейки с вас, ние се учим на търпение, взискателност, надявам се, на справедливост и добронамереност. Иначе ние сме две от страните на една общност и ако взаимно се подкрепяме, не си помагаме, дори коригираме, общността ще се напука.

Какво е мнението ви относно възстановяването на училищния вестник, макар и в онлайн вариант?

Изцяло положително. Аз съм пристрастен към този вестник. Дори последният опит да го издаваме беше по един проект, който разработихме с госпожа Радина Попова, а с реализирането на точно тази част се ангажира госпожа Галя Иванова. Вярвам, че ще получите подкрепата на учителите. Ще бъдем сред редовните читатели. Бих се радвал да се възстановяват и тематичните вестници – за фестивала и пиесата. Ще си позволя и два съвета. Първо, бихте могли да го правите в pdf формат. Така всеки ще може да го изтегли и дори разпечата. Вторият ми съвет е да започнете да привличате и обучавате в издателската дейност ученици от по-малките випуски. Иначе с вашето завършване отново ще престане издаването на вестника.

Опишете Езикова с една дума.

О, това предизвикателство ще ми бъде лесно, защото само преди няколко дни го направих в статия. За мен думата е любов.

Благодаря Ви за това интервю!

Павел Георгиев