Йордан Георгиев: Гимназията ме научи да вярвам в себе си.

Днес ви представяме Йордан Георгиев, млад и много амбициозен бивш възпитаник на нашата гимназия, който знае как да постигне мечтите си и работи върху това още от ученическите си години.

 

Здравей, Йордан! Преди колко време завърши Езикова? В каква паралелка беше?

– Здравей! Завърших 2017 година, т.е преди 5 години в паралелка немски с английски език.

 

Силно ли искаше вече да завършиш и оправдаха ли се очакванията ти за живота след гимназията? Изпитваш ли носталгия?

– Нямах търпение да завърша. Основно използвах часовете за сън между денонощната ми работа в студиото. Дори понякога си носех лаптопа, за да работя в час. Очакванията и желанията ми напълно се оправдаха. Доказах си, че всеки сам гради света, в който живее. Силната носталгия е към семейството, което беше близо до мен в гимназиалните години.

 

Отличник ли беше?

– Не. Никога не е било цел. За мен отличник е всеки, който се чувства щастлив. Имам особено мнение за училището. Бих разказал в по-дълго интервю.

С какво се занимаваш понастоящем?

– Къс отговор: Всичко.

– Дълъг отговор: Разделям съществуването си на две. Първата част от мен помага за развитието на българския бизнес. Заедно със съдружника ми – Христомир Витанов – Мъро(който също е завършил езикова) сме решили да дадем шанс на максимално много хора да покажат креативните си възможности. Развиваме нашата компания Anomaly с идеята да обучим екип, в който да има свободна работна среда и приятни колеги със сходно мислене. Втората част е любовта ми към създаване на визуални усещания. Някои ме познават като оператор, други като фотограф – общото е, че обожавам да рисувам със светлина. Снимал съм много музикални клипове, филми и реклами. Благодарение на това се сприятелих с популярни лица в България.

 

Сподели ни за най-трудния и за най-любимия си момент от гимназията.

– Най-трудният ми момент беше да съчетая работата в моето студио с присъствието в часовете. Най-любимият ми е опознаването на новите хора в началото. След това имам любима история с всеки.

 

Има ли човек, с когото пет години всичко си делил и продължаваш и в настоящето?

– ДА! Бети – Елизабет Петкова – седнахме заедно на 15-ти септември в 8-ми клас и не се преместихме от чина 5 години. Бети ми беше между сестра и майка през цялото време. Благодарение на нея завърших.

 

На какво те научи гимназията, за което си благодарен сега?

Да вярвам в себе си.

 

Благодарим ти!

 

Интервю на Ивана Шарабанска 11г