Вчера, Днес и Утре

“Вдъхновява ме да разбирам, че все повече хора са открити за самопознание и музика, която изисква от тях много повече, отколкото просто да слушат.”Аланис Морисет

Какво можеш да очакваш от един музикант – само и единствено уникалност и креативност. Точно заради тези две качества интервюто ми с Боби премина по необичаен начин.Вместо да му задам типичните въпроси и да ми отговори с 2-3 изречения, той реши просто да си поговорим. Благодарение на това отговорите ще ви доближат най-много до неговата същност.

1. Кога започна да се занимаваш с музика?
Тази музика ми завъртя главата доста отдавна. Още от малък постоянно си играех с китарата на дядо ми и той по едно време ми подари моя собствена. Започнах да вземам уроци в Младежкия дом във Вароша и участвах в китарния оркестър, който съществуваше 30 години и беше един от най-големите китарни оркестри в Европа с диригент Стефан Тихов.

2.Какво/кой ти повлия да тръгнеш по този път?
Първото нещо ще да е развитието, което наблюдавахме в оркестъра. Беше много интересно, просто защото почваш от трета китара и лека – полека преминаваш към втора, първа, докaто малко или много не станеш концерт-майстор, каквато беше моята роля в последните няколко години.

3. Защо реши да учиш в Езиковата?
През цялото време всички останали от оркестъра бяха по-големите Езиковци. Няколко от тях си имаха банди, а на мен това си ми беше мечта. В Езиковата беше супер яко. Всеки идва от различно място, кръгът от хора, с които можеш да се запознаеш не беше малък. Просто това не е обичайното градско училище. Едно с традиции е, което адски много ми хареса.

4.Би ли се върнал отново на “Хълма”, ако можеш?
Леле, трябва скоро да намина, да видя какво се случва.

5.Кой е най-запомнящият се музикален празник на училището?
Още не бях влязъл в Езикова, а с по-големите ми приятели от там свирихме по фестовете. Беше голям купон. И така се почна – всяка година има фест, всяка година имаше събития. Постепенно се видя кои хора проявяват инициатива и аз сякаш бях един от тях. Не ме влечеше нищо друго повече от музиката и за това помагах за някои неща. По – великият момент за мен от Спирита беше концертът на Григо. Беше благотворителен за един от най-добрите ми приятели – Григор. С него сме израстнали заедно, играехме баскетбол. Когато не бях на училище, половината ми ден минаваше в музика, а другата в баскетбол. Едно лято, докато се връщах от The Bridge ми звъннаха и ми казаха, че Григо е претърпял инцидент. С приятелите ни се хванахме в ръце и направихме възможно, за да може го видим отново с усмивка на игрището. Този концерт наистина беше най-незабравимото и емоционалното нещо, което се случи за тези 5 години.

6. А вярно ли е, че точно ти си един от създателите на Spirit of Ezikova?
Да. Spirit – ът беше едно специално нещо. Енергията беше различна. Всеки знаеше какво е на феста, но аз винаги съм си представял малко по – спокойна и дълбока атмосфера, отвън на сцената – пълен рай. Прекарахме една вечер там и след много приказки идеята се роди. Гледката и минималистичната украса допълниха изпълненията по невероятен начин. Ангел Ковачев и Димо от П.И.Ф. направиха вечерта още по-специална. Радвах се, че Преската също свиреше на китара и можехме се сменяхме. Чувството беше страхотно да се отдръпнеш леко настрани и да се насладиш на момента по различен начин.

7.Кой е най – незабравимият спомен като зайче?
Не мисля, че си спомням много. Беше лудо, защото се запознаваш с невиждани досега личности. Хехе. Това беше интересно. Свързахме се с верни приятели. Знаеш какво е!

8.Как реши да заминеш за Германия?
Никаква представа. За една вечер ми се завъртя компасът на 180 градуса. През последните две години буквално си пренесох живота в София и първо мислех да уча при Цветан Недялков в Софийската консерватория, а след това да замина за Америка, Лос Анджелис. Соулмейтът ми обаче, който завърши преди мен и вече беше в Германия, ми даде идеята да се преместя там. Общата ни мечта, Кьолнската консерватория и интересът ми към не познатото, ме дръпнаха натам. Реално нямах никаква представа какво се случва с езика, но това не ме трогваше много. Приятелката ми се премести също и така започнахме един съвсем различен от нормалното за нас живот, но човек винаги трябва да си следва пътя, а аз усещах, че това е нашият.

9.Как се развива кариерата ти за момента? Имаш ли някакви планове за бъдещото, които искаш да ни споделиш?
Това, което трябваше да науча, е да не опитваме си бягаме от съдбата. Планове човек трябва да има. Все пак това му дава посока. Лека по лека действам по моите. Учих аудиоинжинерство и продуцентство. Започнах да свиря с банди. Сбъднах си една дългоочаквана мечта – построих си студио. Също основах с добър приятел букинг агенция за мастъркласове и уоркшопове в региона. Работя като доцент в едно частно музикално училище. Но заради сегашната ситуация, всичките ми планове се изместиха за догодина – сред които турне в Америка през юни, музикален лагер в Африка през юли и още едно европейско август. Никой обаче не знае само как ще се оправим с времето. Ще видим…
От това, което разбрах от интервюто, бих казала, че ако човек се е родил с музика в душата, не трябва да я държи на дистанция от самия него. Трябва да я развива, тя винаги ще го води и ще му помага на човешките кръстопътища, които са без табела. Бих определил, че музиката е дарба и може да се сравни с една пътеводна светлина, която винаги ще ти огравя живота!

Мила Георгиева