Вчера, Днес и Утре

Яна Димитрова, випуск 2019

Образ, който трудно ще бъде забравен от езиковци. Момиче, което завинаги ще остане част от сцената на Езикова и вярвам, че всеки от нас, когато чуе нейното име с усмивка си спомня зя нея. Представяме ви Яна!

1. Разкажи за себе си с няколко думи.

Казвам се Яна Димитрова, на 19 г. и съм от гр.Севлиево. Излетях от гнездото на Езиковата  през отминалата 2019 г. и сега се занимавам с графичен дизайн.

2. Най-забавен спомен като заек?

Часовете по френски с г-жа Димитрова и тези по занималня с г-жа Иванова винаги са топлели сърцата ни през годините. Ежедневно се забавлявахме заедно. В класацията ми от любими случки завинаги ще останат продупчването на стената с метла и криенето на дупката в продължение на няколко месеца, наводняването на третия етаж, след като се заливахме с вода в горещите юнски дни и не на последно място – бягството на група от класа от часовете  по занималня, за да отидем на басейн. На другата сутрин класната под строй звъня на всички родители. Незабравимо.

3. Нещо, което най-много ти липсва в Езиковата?

Липсва ми самата идея да бъдеш ученик. Сякаш подсъзнателното притеснение дали ще те изпитат утре, дали тестът ще бъде труден, дали ще успееш да се подготвиш, остана някъде във времето. Липсва ми кипящата подготовка за концертите и Феста. Липсва ми сградата на училището, двора, пансиона, зелената стая , стола. Липсват ми всички, които станаха част от моята история за преживяното през петте години там.

4. Кога започна да се занимаваш с музика?

Музиката стана част от живота ми съвсем от ранна детска възраст. През 2004г. започнах да пея във ВФ “Upstream voices”, като по-късно се изявявах и като солов изпълнител. Участвала съм в безброй концерти, конкурси в страната и в чужбина и така до сцената на Езиковата.

 5. Как се реши да учиш графичен дизайн?

Страстта към изобразителното изкуство вървеше ръка за ръка с музиката. С удоволствие посещавах “Арт Център Видима”, където се научих да използвам разнообразни техники, участвах в конкурси, лагери, откриване на изложби, както в България, така и извън пределите й. Мисълта за дизайна се беше порадила още преди да подозирам, ала сякаш тогава не исках да й дам шанс. Не съжалявам за взетото решение, радвам се,  че изборът ми ме направи щастлива и се надявам да продължа да се развивам.

6. Липсва ли ти сцената на Езиковата?

Иска ли питане? Тръпката е неописуема – едновременно лична и споделена. Целият този ритуал ще носим в сърцата си завинаги, знаейки какво точно ни прави по-специални и по-сплотени  от останалите. Пълната зала, викането преди и след изпълненията, скандирането на иметата на участниците в концерта, пеенето на песните заедно с нас, танците, игрите, Клетвата..

7.Разкажи за най-вълнуващото си преживяване на сцена.

Сещам се за една епична история от 2012 г. Действието се развива на конкурс в Горна Оряховица. Припявах като беквокал на момиче от школата, като покрай нас танцуваше и балет. По време на песента то замахна, микрофонът изхвърча, момичето го взе и продължи да пее. А секунди по-късно аз, движейки се назад, без да се огледам дали теренът е чист, така се спънах в една от танцьорките… Паднах, изправих се, все едно нищо не се беше случило, и продължих да пея. Не вярвам да има човек от публиката, който да не помни това изпълнение.

8.Кой е идолът ти?

Със сигурност не бих могла да определя идола си. Не смятам, че имам такъв. През годините съм попадала на доста впечатляващи личности, от които черпя вдъхновението си . Обединява ги изкуството и отдадеността към него.

9.За какво мислиш, докато пееш?

За всичко друго, но не и за самата песен. Накратко – забавлявам се, като оглеждам публиката и си комуникирам с нея.

10.Любима песен, свързана с Езикова?

Три на брой са любимите ми песни – „Приказка“, „Песен за Червената шапчица“ и „The show must go on.“

11.Опиши Езиковата с една дума.

Емоция!

12.Някога пречил/помагал ли ти е талантът в училище/живота?

Един приятел все ми казва: “Какъв е смисълът да имаш и да развиваш даден талант, след като не го показваш на света и не му позволяваш да бъде оценен?” . Талантът те окуражава, дава ти мотивация, доизграджа характера ти, запознава те с всякакви хора и те отвежда на какви ли не места. Според мен повече може да ти помогне, отколкото да ти попречи.

13. Зебрите черни на бели райета ли са или бели на черни райета?

Виждала съм снимки и на двата вида.

Благодарим ти!

Десислава Милчева и Нанси Петкова

„Езиковата за мен е, и винаги ще бъде, един от най – хубавите периоди в  живота ми.”-Данаил Дончев

В спомените на Езикова винаги ще се запази талантът и енергията на Данаил Дончев или „Българския Еминем”. Щастливи сме, че той се съгласи да даде на нашия репортер Деница Теодосиева интервю за езиковския вестник!

1. Разкажи ни малко за себе си!

Завърших езиковата преди година, реших да продължа образованието си в Германия и в момента уча право в Хайделберг. Покрай образованието нямам кой знае колко свободно време за развитие на хобитата ми, но все още се занимавам, макар и в ограничен спектър, с музикално творчество изцяло в рап сферата.

2. Какво е Езиковата за теб?

Езиковата за мен е, и винаги ще бъде, един от най – хубавите периоди  в живота ми. Време на незабравими моменти, безгрижни лета, страхотни приятелства и житейски открития. Разочарования, както във всяко едно начинание и там е имало, но винаги с ценен урок.

3. Любим спомен като заек?

Първата ми година в гимназията не бих казал, че се отличава с нещо специално, тъй като първоначалния шок от многото материал за учене на чужд език не оставя голяма свобода за своеволия. Все пак никога няма да забравя първия път, в който присъствах на езиковския Фест. Магията на мероприятието ме обзе с цялата си сила и оттогава бях сигурен, че и аз самият искам да оставя отпечатък в историята му.

4. Какво те вдъхновява?

Много често се оказвам вдъхновен не само от творби,които чета, но и от  хората, с които съм обграден, богати на идеи и амбиции. Те ме вдъхновяват да бъде по-добра проекция на самия себе си.

5. Имаш ли идол?

Идол имах една идея по-рано от сега, в годините ми между 8-11 клас и за много сигурно няма да изненада, като кажа, че това е рапърът Еминем. Музиката му ми е дала ужасно много за продължаващото ми  себеусъвършенстване, но в днешно време се опитвам да се абстрахирам от идеята за нечие подражанието и да бъда повече себе си.

6. Би ли се върнал в училище ако можеш, въпреки че си завършил? Защо?

Според мен всеки би искал да върне времето назад ( ако беше възможно), за да може според своята представа да подобри или промени нещо, което поради една или друга причина не му се нрави. На мнение съм, че всичко се случва с някаква причина и трябва да живеем с идеята, че резултатът от случилото се, трябва  да послужи като конструктивна част за изграждане на бъдещето. Благодарение на миналото аз съм човекът, който съм сега, и предпочитам да живея с тези спомени от гимназията, които имам.

7. Ако можеш да опишеш нашата Езикова с една дума, коя щеше да е тя?

Единствената!

8. Какво чувстваш на сцената(на Феста)?

Щастие и голяма доза адреналин. Смятам, че да излезеш на сцената на Феста дава възможност на всеки да се изяви,  да се изрази по свой собствен начин, знаейки че  ще бъде оценен. Да , понякога той се е превръщал и в съревнование за популярност от различните групи в гимназията, но за щастие никога не е губил чара и магията си напълно.

9. Какво се случва зад кулисите?

Зад кулисите винаги атмосферата е била приятелска и динамична. Всеки от участниците чувства онова познато напрежение преди да излезе на сцената, но това са онези моменти, в които напрежението преминава в екстаз от бурните овации на публиката.

10. Някога пречил ли ти е или ти е помагал таланта в училище или живота?

Не бих определил изпълненията ми на феста като някакъв вид талант, винаги съм смятал, че всеки с малко повече свободно време, може да прави това, което аз правя, че даже и по – добре. Факт е, че изявите ми спомогнаха много за справянето със сценичната треска и страха ми от изява пред голяма група от хора.

11. Коя песен те свързва с Езиковата? Изпълнявал ли си я на сцена?

Може да звучи банално, но определено „ Клетва”, надали има песен, която повече да ми напомня за ученическите ми години. И макар и не солово на сцена, както всеки себеуважаващ се езиковец съм я изпълнявал като част от публиката многоброини пъти.

Благодаря ти!

Деница Теодосиева