Вчера, Днес и Утре

Учителската професия е тази, която поставя основите на всички други. Днес сме ви приготвили едно интервю с Мария Данаилова, която разказва повече за това, какво е да си учител.

1. Какво Ви отведе в Езикова и от колко години преподавате?
В Езиковата ме отведе добрата случайност преди 19 години, когато се върнах в родния си град и започнах да си търся работа по специалността. Бяха времена, в които трудно се намираше свободно място за учител. Но аз имах огромен късмет. Попаднах във възможно най-добрата за професионално израстване среда. Всъщност Езиковата е моето първо работно място. Надявам се, и последното.

2. Как решихте да станете учител по български език и литература?
Не съм вървяла съвсем съзнателно по този път. За щастие, имам хубави спомени от ученическите си години, пазя топли чувства към всички свои учители. В никакъв случай учителската професия не ме е отблъсквала. Но имах други планове, които не включваха училището като институция, Ловеч, дори България. Към днешна дата обаче съм напълно удовлетворена от избора си.

3. Каква е Вашата цел като учител?
Най-общо – да бъда полезна на младите хора. А в зависимост от младите хора, с които професията ме среща, целта се мени: понякога е по-скоро възпитателна, отколкото образователна, друг път се боря с дефицити, а най-често само помагам учениците да разкрият в пълна степен потенциала си.

4. Какво според Вас прави един учител добър и кой е най-добрият начин да въздействаш върху учениците?
Всеки има различна представа за добрия учител. Обикновено учениците очакват едно, родителите – друго, обществото – трето… Пред учителя стои предизвикателството да отговори на всички изисквания. А това понякога е много трудно. За да си добър учител, трябва да притежаваш комплекс от качества. Освен добър професионалист, трябва да си и добър човек. Когато се колебая дали съм достатъчно добър учител, се успокоявам по същия начин, по който се успокоявам и като родител – правя всичко, което е по силите ми, а ако греша, то поне не е умишлено.
Най-добрият начин за въздействие? Ако обичаш това, което правиш, ако работиш с мисия, ако си открит, честен, справедлив – това личи (също както личи, когато си фалшив или правиш нещо по задължение) и въздейства на другите. Учителят трябва и да внимава с въздействието, защото неопитният младеж лесно се увлича от чужди идеи. Ние трябва да подтикваме учениците да мислят самостоятелно, а не да ги формираме „по свой образ и подобие“.

5. Няма как да не Ви попитам какво запали любовта Ви към литературата?
Аз съм от поколенията, за които книгата беше основно развлечение в детските и младежките години и за които е неизменна част от ежедневието. Така че няма нищо странно в избора ми. Както се казва, съчетах приятното с полезното.

6. Кое е любимото Ви произведение?
Отговорът на този въпрос е толкова труден, колкото е трудно да отговориш коя е любимата ти песен. В различните моменти от живота човек е настроен на различни вълни и има различни предпочитания. Но книгата, която препрочитам с удоволствие, е „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис. За мен това е книга за всичко. Имам навика да си отбелязвам, когато чета, пасажи, които са ми направили впечатление. Тази книга е почти цялата маркирана.

7. Коя е най – трудната част при работата с тийнейджъри?
Балансът. Да бъдеш, от една страна, взискателен, справедлив, да пазиш дистанция, а от друга – да ги разбираш, да им прощаваш, да си по-близък с тях.

8. Спомняте ли си някоя забавна случка по време на час?
Много случки си спомням от прекараното време с всички випуски, на които съм преподавала, но предпочитам да ги разказвам, когато се срещам с преките участници в тях. Ефектът се губи, ако разказаното не е лично преживяно. Важно е всеки да създава и да пази свои спомени, да присъства пълноценно в училищния живот.

9. Какво бихте посъветвали учениците си, които не знаят по кой път да поемат след гимназията?
Да не се тревожат прекалено, ако не виждат посоката в конкретния момент. Понякога е нужно човек да спре, да се огледа, за помисли, преди да тръгне отново на път. Също да не се страхуват, че ще сбъркат. Животът дава много възможности за компенсация.

10. Ако можехте да промените нещо в училището или в начина на обучение, какво щеше да е то?
Лесно ни е да откриваме слабости, да критикуваме, но ни е трудно да предлагаме заместители на това, което не харесваме. От толкова промени в образованието, на които станах пряк свидетел, разбрах, че учителят и в най-абсурдната ситуация да бъде поставен, ще намери начин да преподава така, че да е полезен на учениците. Конкретно в обучението по български език и литература се надявам в бъдеще да не се акцентира върху такива нива на науката, които са нужни само на хора, за които тя ще бъде професия. Силно се надявам и на някои по-логични промени и на наложителни уточнения в българския правопис.

11. Какво е Езиковата за Вас?
С малко думи – съществена част от живота ми.

Нека обичаме и уважаваме нашите учители, защото не знаем какво жертват заради нас!