Отпечатъците, които оставяме
Словото – спасението на душата.
Бялата покривка е способна да залее хората с различни емоции. На екипа ни му действа вдъхновяващо и сме решили да ви дадем от магията си. Ние сме на мнението, че малко стихове са способни да разтопят душата на всяко същество, затова днес ви оставяме в ръцете на поезията.
Лицето посивява от тъга
и гларусът палтото си намята.
Дъждът пречупва есенна дъга,
а тя попива жадно във земята.
Морето мълчаливо си почива,
Поемайки единствено въздишки.
А лятото, докато си отива,
разхожда чужди спомени с каишки.
Ивана Шарабанска 11Г
*********************************************************************
Несподелено
Срещаш ли ме в тъмнината
и виждаш ли ме в сънищата нощем?
Бягаш ли далеч от самотата
и лъжеш ли, че не обичаш още?
Как си вече не смея да попитам.
Че липсва ти се страхувам да не кажеш.
И от щатие отдвана не политам…
Чакам търпеливо душата ми да смажеш.
Въпреки това силно те обичам.
Усмихвам ти се като малките деца.
Към прегръдките ти смело тичам.
Все пак какво е болката пред любовта.
Кристина Алексиева 11Г
*********************************************************************
Есенно
Отново е есен
Споменът за безгрижните дни отлита с птиците на юг
В душата ми цари празнота
Сълзите капят по лицето ми,
както листата капят от дърветата
Болезнени спомени ме връхлитат и спират дъха ми
Градът е пуст, а небето – сиво
Наоколо се носи само шумът на вятъра
и вече знам
Отново е есен
Цветослава Дочева 10Е
*********************************************************************