Вчера, Днес и Утре

Едва ли има друго училище, за което 15 май да е по-емоционален ден от всички други празници. Ден, в който в очите на завършващите се забелязва тъгата от раздялата с любимото училище. Както всяка година на тази дата, учениците строени на двора на училището, очакват да зазвучи любимата „Клетва“, да целунат знамето на училището и да си вземат сбогом с по-малките свои приятели.

Скъпи дванадесеттокласници, макар че няма да ви изпратим традиционно, ние подготвихме тази кратка статия за вас с вашите характеристики и с посланията от вашите класни ръководители.

12 „А“ клас

Какво пък толкова бяхме ние? Какво толкова направихме, че да бъдем онзи отровен рояк пчели, онзи кошер, дето всички мразеха, заради нрава му, но обичаха заради меда му- най-прочутите в учителската стая и отвъд.
От какво тесто бяхме замесени и кой и как ни беше изпекъл? Какви дяволи в нощния тътен на непрогледния мрак се оказахме и какви ярки лъчи в дрезгавината на утрото?
Като неопитомени жребци препускахме в необятната шир на мечтите си, като тихи ручеи сподавяхме един друг неслуките си. И много ни бяха пет години в началото, и малко ни бяха пет години в края. И не се познавахме, и не се мразехме, и се познавахме, и се мразехме. И не си помагахме, и се предавахме, и се научихме как да си помагаме, как да си вярваме. И еднакви бяхме, и еднакво търсехме, и различни се оказахме, различно намирахме. И шумни бяхме в победите си, и шумни бяхме в страховете си, и тихи бяхме сутрините, и тихи бяхме никога повече, никога другаде.
И не за друго се обичаме,
и не за друго наизуст се сричаме,
а защото като вода и олио един друг несъвместими
в края на историята ни сме досущ съпоставими.
Като надгробна плоча COVID-19 с черното си име,
с хладната прокоба ни беляза
и ориса ни да бъдем ние, дето тихо ще отминем.
А не така искахме да бъде, не такива искахме да бъдем запомнени.

Не искахме много, просто не искахме да бъдем различни. Мечтаехме смело, вървяхме с рогата напред, срещу учителите даже вървяхме. И на малцина се нравехме, а мнозина ни обичаха. И ги можехме, ала ги мразехме тези уроци, изпитвания, ах, колко ги мразехме!!!
И обичаме ги вече и учителите, как внезапно почнахме да ги обичаме! И деца влязохме, и големи излязохме, и таланти даже имахме и още имаме. Мед за ухото бе да слушаме музиката на нашите музикални момичета, радост за духа -да чуваме спортните успехи на момчетата ни, диамант за окото-да гледаме рисунките на нашите художници, наслада за душата -да четем един другиму своето творчество. И толкова успявахме, Боже, как само успявахме!
И се справяхме, как само се справяхме!Справяхме се, когато всички заедно в часовников механизъм действахме, а макар и често между капките – пак схемите ни действаха. И какво да направим, че се влюбихме, че от любов накрая в мъка се изгубихме. Вика му се на това Стокхолмски синдром. Влюбихме се във врага, в насилника. Влюбихме се в Езиковата, в хълма.Влюбихме се във всеки шамар, който ни удари, и във всяка врата, която ни отвори. И в неприлично ранните утрини се влюбихме, и в хаотичните темпове на тази Езикова пак се влюбихме. Във всяка нейна пора, всеки сдавен полъх на Езиковския вятър се влюбихме. И признателно на нея гледахме, гледаме и как само предстои да гледаме! Защото само тук ние бяхме всичко онова, което искахме да бъдем, или пък не искахме. Само тук бяхме клас, само тук бяхме другари по неволя,бяхме и ще бъдем семейство.
Окрилени от общността,из дебрите на бъдещето скоро ще бродим и ще вярваме, и ще помним, как само ще помним, че там някъде, някога в далечното минало, събрани непознати в къща, се превърнахме в семейство у дома си. И 26 бяхме в началото, и 26 останахме до края.
Само ние, ние само!
Там, някъде някога във времето, когато всичко беше адски трудно, ала толкова просто. Там, някъде някога във времето, когато назрявахме и се подготвяхме да напуснем гнездото заедно. Там, някъде някога във времето, когато фамилията на нашето семейство беше “А”. И тук, и там, завинаги във времето, когато се заклехме във вярност на общността. Когато се заклехме, че винаги ще се връщаме у дома – там, горе. На хълма!

Г – жа Детелина Проданова за 12 „А“

Уважаеми зрелостници,
мили момичета и момчета от незабравимия 12 „A” клас!
Днес, в дългоочаквания миг на тържественото изпращане, ние, вашите учители, споделяме чувствата и емоциите, изпълващи с обич сърцата ни. Те са искрени и толкова дълбоки. Съзнаваме, че нещо трагично и съвсем неестествено поставя злокобен отпечатък върху традиционно познатата ритуалност, в романтиката на „последния училищен звънец”, който носи съдбовното значение на „преминаване” във важен за всеки от вас житейски етап. Краят е знак за ново начало. Посока във времето, своеобразна истина… защото: „Човек е такъв, какъвто е неговият живот.” Човекът е изследовател. Хвърля се стремглаво към непокорени върхове, мечтае в надпревара с времето, действителността, дири отговори дори на свръхчовешките питания, на загадките на Вселената. Човекът е дух, енергия, плам… но човекът е и любов, съзидание.
Вярно ще бъде, ако кажем, че по ред причини ние сме свикнали да приемаме чувствата и емоциите като нещо мимолетно, изменчиво и така неусетно забравяме, че твърде често именно чувството е най-сигурната посока, пътека към истината за човека и за света, който го заобикаля. Ето защо влагаме особен смисъл в думата „изпращане”. То е преди всичко памет на чувствата и емоциите, скъп спомен за преживяното и споделеното, ценност, съхранена в душевността, в най-съкровените кътчета у младежките сърца на учениците от Профилираната езикова гимназия „Екзарх Йосиф І” – Ловеч.
В многозначността на „изпращането” водещо е чувството за принадлежност към едно прекрасно, твърде магично кътче от родната земя, в което са потъвали стъпките ви до вчера. То е израз на вашата безгранична преданост и любов не само към родната България, но и към Общността – символ на непреходното и вечното, с което човек се ражда и си отива от света и най-вече – без което човек идва и с което си отива от Хълма. Във вашия Дом на мечтите вие грижливо съумяхте да съхраните и доброжеланието, и човечността помежду си. Вие израствахте, изминавайки криволичещи и каменисти пътеки, съмняващи се, търсещи, уплашени и не винаги намиращи, но все по-храбри, все по-вярващи в мечтите, в бъдещето, все по-амбициозни и усърдни в учебния процес и отвъд. Фактът, че сте първенецът – клас във випуска, е потвърждение и нагледно доказателство за вложения труд и талант, за всяко поредно мъничко усилие, за всеки прескочен камък, за всяка наредена тухла по пътя към личностното израстване, по пътя към онова по-добро „утре“.
Съзнаваме също, че всички ние и във всички времена сме си приличали в любовта и в отговорността, в тъгата и в радостта. И че вследствие на безчетните промени, ставали с човека и с неговото общество през годините, нещо винаги се е запазвало непроменено, неопетнено в своите първоначални форми и съдържание – любовта към родното, към майката, към любимата и ненавистта към подлото, пошлото, към неприятелите. И тъкмо това се оказва нещото, което ни обединява, което ни кара да съпреживяваме дълбоко и страстно вашите мигове, воли и неволи в безпощадната преходност на времето.
Изпращаме ви, мили млади хора, на дълъг и нелек път с надеждата, която носи всяко българско сърце – да намерите вярната посока на чувствата и времето, да последвате най-чистия и първичен глас – гласът на сърцето, да вярвате в разумния изход за всяка човешка съдба, да прегръщате житейските бури с усмивка, да отстоявате на най-висока цена – цената на свободата и живота.
Скъпи приятели,
сега, когато ви предстои да изхвърчите от гнездото, е крайно време да ви споделя, че вие бяхте изключителни тъкмо защото бързахте да пораснете. А в тази гонитба на въображението с подранилия житейски опит, се крият както подводни камъни, така и тайните на успеха и вечното приятелство. Винаги бъдете мъдри, целеустремени, начетени и преди всичко – предани докрай на клетвата! Във вашите ръце е утрешният ден! На добър час!

12 „Б“ клас

Не съм го никога избирал,
във него аз попаднал съм съвсем случайно.
В началото не съм и подозирал,
че би могло приятелството тъй да бъде трайно.

Това сме ние – една Банда Бойци Благородни,
понякога – кротки, Благоприлично си учим,
друг път – Безгрижни и свободни,
но винаги държащи на своетоБлагозвучие.

Ние можем да сме и сънливи,
но щом учителят подкани ни галантно,
Бързо ставаме Бъбриви
и се справяме Брилянтно.

Даже така, съвсем случайно, и класна с буква „Б“ ни се падна.
Като златно Бижу достойно тя своето име защити,
на всички нейната доброта допадна
и не знаем как с нея ще можем се ние раздели.

Сега пред нас е БъдещеБезгранично,
Батальонът разделя се, уви,
но ние ще запазим от Езиковата нещо Божественолирично
и щастието, с което за 5 години тя ни надари.

За последно сбогом никога не казваме,
защото сега пред нас е кръгозорът…
И стръмната пътека, където тепърва ще доказваме
що е истинското приятелство и как се превъзмогва

Спомените сипят се и младостта си някъде отива,
но пък Богът вътре в нас напира сякаш да излезе
От затвора на умората, тъгата и неволята
И сякаш с пълна сила ЕЗИКОВА крещи

И сега ето виждам хълма, обсипан в светлини.
Ала по разгорещения асфалт Бисери кристални
падат час по час, отронени от младите очи
на всичките наши Благосклонни Борци

И Българията наша, и хълмът край БашБунара
винаги в сърцето си ще носим,
където светла песен тонове във вечността разнася,
а душите наши все тъй паметно се Борят

Някак непрежалимо е това сбогуване,
разделящо на две хиляди тупкащи сърца,
защото Блянът по вълшебното пътуване
разкъсва умовете на младежта.

Г – жа Бисерка Йочева за 12 „Б“

Скъпи пораснали момичета и момчета от 12 „Б“ клас, приятели!
Днес ние с вас няма да се сбогуваме, а просто ще си кажем довиждане.
Дойде моментът, в който ще напуснете любимото училище, както птичките отлитат от гнездото си и всеки ще тръгне по своя път, по пътя, който е избрал.
Забравете контролните, изпитванията и дребните несгоди. Пет години…..Те изтекоха като пясък между пръстите. Беше и трудно, и весело, и напрегнато, абсурдно понякога дори! Но днес е време за всичко да си простим!
Спомням си първия ни общ 15 септември, вашите пълни с очакване детски погледи.
Посрещнахте ме топло и открито с пожелание да бъда не само ваш учител, но и ваш приятел! Не знам дали успях! Опитвах се не само да ви уча, но и да ви помагам и напътствам! Сега аз ви имам за мои приятели!
Вие сте един чудесен клас! Вие израснахте пред очите ми, а всяко израстване е свързано с промяна.
Сега вече сте пораснали и уверени млади хора, които знаят какво искат от живота.
Вярвайте в мечтите си и вървете по пътя към реализирането им. Нека успехите ви вдъхновяват да надминавате себе си.
Живейте достойно и честно!
След време, когато се върнете назад в спомените си, ще установите, че са останали само красивите чувства. Убедена съм, че ще откриете в себе си и много благодарност към училището, към Езиковата, която ви даде необходимото, за да поемете житейския си път.
Бъдете все така дръзки, красиви и уверени в себе си!
Поддържайте вярата и оптимизма, с които винаги сте били заредени!
Днес бъдещето наистина отваря врати пред вас, влезте в него като победители!
Бъдете упорити, целеустремени и трудолюбиви!
Изпращам ви с обич и много вяра, че хубавото тепърва предстои!
От сърце ви желая здраве, мъдрост и успехи във всички добри и смели начинания, които ви предстоят!
Имайте куража да реализирате всичките си мечти, имайте късмет във всичко да ви върви, имайте вярата, че хубавото тепърва предстои!
Обичам ви!
На добър час!

Г – жа Ивелина Докторова за 12 „В“

Здравейте, Великолепни 12 „В“ от випуск 2020!
Това не са думичките, които написах за годишника. Тях ще ги видите на цветните му страници наред с прекрасните снимки, които ще направим (когато и да е това). Обещахме си, че ще го има.
Това не са думичките, които се изричат при раздяла. Тях ще ви ги кажа ЛИЧНО, гледайки се усмихнати, с пълни със сълзи очи и прегръщайки ви силно, а не по виртуален начин.
Това не са думи за раздяла, а за равносметка. За нашето НИЕ и нашето ЗАЕДНО.
Ние се срещнахме преди 4 години.
Ние изминахме труден път, но заедно отмествахме големите или подритвахме по-малките камъни по него.
Ние умеем да се забавляваме заедно.
Ние сме отговорни:
• бяхме част от интерактивния час „Как България променя света като член на Европейския съюз”
• създадохме макети за значки за приятелството по един младежки проект
• заедно участвахме в 4 кампании на „Капачки за бъдеще“ и ще продължаваме
• заедно организирахме един изключително успешен благотворителен базар
• и още много други добри дела, които ще останат скрити, но ние ще си ги знаем и помним
Ние тачим традициите на най-старото езиково училище в България и я предаваме на новите ученици от “В” класовете, като на първия учебен ден им подаряваме текста на училищния химн.
Ние заедно се радваме на индивидуалните и общите ни победи.
Ние се подкрепяме в трудни моменти, винаги и по всякакъв начин.
Ние си вярваме безрезервно.
Ние сме силни заедно.
Ние сме Езиковци от юбилейни випуски, макар и с 35 години разлика.
Ние сме 26 приятели ЗАВИНАГИ.
Мили мои, бъдете здрави, бъдете позитивни, останете добротворци, бъдете себе си!
Пожелавам ви достойно представяне на предстоящите държавни зрелостни изпити и успешен прием в желания от вас университет!
За мен е чест, че съм ваш класен ръководител!

12 „Г“ клас

Г – като без рима, без такт, извън ритъма на другите.
Г – като двоични, умни и забавни.
Г – като хомогенни и хетерогенни.
Клас на двете крайностти, но единствен по рода си. Награждаван и наказван подиум.
Клас, порицаван и хвален. Рационално трезви и често емоционално, и физически опиянени. Момчета, познаващи се още само по звука гръмък смях и чупещ се предмет в коридора. Eкспертни познавачи на Соколовския селски туризъм и женската естетика. Момичета – пълен парадокс – умни, красиви и търпеливи. Клас, срещащ се веднъж.

Г – жа Румяна Маринова за 12 „Г“

12 „Д“ клас

„Д” може да се опише по много начини ,но най-точното определение е – луДи !
Може да не сме най-сплотените, но споделихме много незабравими моменти.
От самото начало се прочухме с невъздържания си нрав, но това никога не ни е спирало да бъдем себе си! Всеки от нас е различен по свой собствен начин , което е една от причината да се обичаме толкова много!
„Д” клас – класът с най-много класни ръководители.Благодарни сме на класната ни от 8.клас – Десислава Филипова , на класната ни от 9.клас – Галина Иванова , на класната ни от 10.клас – Маргарита Добрева. Но най – много благодарим на човека ,който ни хвана в най-тежките пубертетски години и ни направи хората,които сме в момента….За нас той е баща , брат , приятел, нашата опора в училище и извън него, нашият класен ръководител, който и за момент не реши да се откаже от нас…Станислав Вълев.
През тези пет години ние се променяхме, научавахме нови уроци от всеки един класен,запомнихме всеки с добро!
Съжаляваме само за пропуснатите последни мигове в училище ,защото все още жадуваме за поредния разговор с учителите, за поредния училищен звънец… но това няма да ни попречи , защото ще направим всичко възможно да се изпратим заедно като клас като едно цяло , като СЕМЕЙСТВО!

Г – н Станислав Вълев за 12 „Д“

Започвам с това, което няколко пъти вече казах:
– Най-искрените думи ще запазя за истинския край.
Инструкция за четене:
Отваряме YouTube, пускаме си “R. Kelly – I Believe I Can Fly”, започваме да четем! ИНСТРУКЦИЯТА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНА! Ще се обадя на вашите!
Днес ви пожелавам да се научите да летите! Но първо искам да споделя с вас седем прости правила, които са полезни за всеки, защото често се опитваме да летим, но без да сме се научили как и без да знаем къде отиваме:
1) Дръж главата си ниско, а мислите и погледа напред!
– Защото да си вярваш прекалено замъглява погледа и те отклонява от правия път!
2) Мисли преди да говориш!
– Защото думите са най-силното оръжие!
3) Научи се да казваш не и не поемай ангажименти, които знаеш, че няма да изпълниш!
– Защото не си всемогъщ!
4) Дръж на думата си!
– Защото само така се печели истинско доверие!
5) Отстоявай идеалите си и защитавай мнението си, когато наистина си заслужава!
– Защото твоята гледна точка и виждания може да са тези, които ще променят хода на историята!
6) Бъди честен и достоен в постъпките си!
– Защото съвестта никога не спи, а примерът, който даваш е най-добрият урок!
7) Винаги си поставяй високи цели!
– Защото това са стълбите към съвършенство!
Марк Аврелий е един от най-успешните римски императори. Той казва – “Не може да ви се случи нищо, което природата не е определила, че можете да понесете”! Поуката – Значи всичко е точно 😉
Никога не забравяйте, че е нужно много малко за щастлив живот. Всичко е вътре във вас и в начина ви на мислене!
Аз напуснах училище на фона на тази песен. Искам да споделя тази емоция с вас. Днес ви поздравявам с нея, защото:
I BELIEVE YOU CAN FLY, BECAUSE I BELIEVE IN YOU……!

12 „Е“ клас

“Е” като единни. Единни, защото през тези 5 години винаги сме преодолявали всички трудности заедно.
“Е” като елегантни. Елегантни, защото всеки от нас се отличаваше със свой собствен стил.
“Е” като еталон. Еталон, защото всеки един от нас беше модел на поведение за другите.
“Е” като епидемични. Епидемични, защото дори и при такива условия, ще завършим като едно цяло.
“Е” като емоционални. Емоционални, защото приемахме всяко нещо със сърцата си, в които винаги ще има място за Езикова!

Г – жа Цонка Накова за 12 „Е“

Скъпи момичета и момчета от 12 “Е“ клас,
Вие пораснахте! Бяхте малки и неуверени деца, сега сте интелигентни и сериозни млади хора. Днес завършвате училище – в нетипична обстановка, по нестандартен начин. Приключвате успешно един дванадесетгодишен образователен период от живота си. Но мисля, че по – важният етап, който преминахте, е този, който е най – значим за съвременния свят. Вие всички достигнахте тази степен на зрялост, при която имате представа кои сте, на какво сте способни и какво искате от живота. Според мен, това е най – важното знание, което трябва да постигне младежът – да открие своята посока и своето място, защото без обективно знание за себе си човек е дифузен и разпилян, и се лута хаотично в света. Не бива да забравяте, че това сте постигнали в някаква степен сами, но преди всичко го дължите на родителите си, а най – вече на училището, с което се разделяте. Има училища, които дават на своите ученици само знания и професионални умения. Нашето обаче е от тези, които помагат на човек да порасне духовно и да открие своя път. Вярно е, че някои от вас минаха през доста трудни моменти, други се разделиха с мечти, които се оказаха илюзии. Трудно се пораства в днешно време! А още по – трудно се става Човек в глобалния свят с объркани ценности. Но вие успяхте да приемете толерантността, уважителността, милосърдието и да ги превърнете в свои отличителни качества. И…трогнахте всички, когато решихте да дарите коледната си украса на деца без родителска грижа от ЦНСТ. И когато пожелахте да отидете при тях, всички, целия клас, за да видите как живеят те, не от любопитство, а от състрадание.
Пазете добротата в душите си и следвайте уверено своя път!
Обичам ви и се гордея с вас!

12 „Ж“ клас

За всички, които не ни познават, ние сме „Ж” клас, франкофоните на випуск 2020.
Преди пет години ни срещна случайността, а сега сме едно голямо семейство. Спорихме много, но като се замислим, хубавите ни моменти са безброй.
Имахме късмета да попаднем на хора, които с огромно желание ни показаха пътя към успеха. В осми клас, все още изплашени, не осъзнавахме какво всъщност се случва. Тежките речници и диктовките замъгляваха съзнанието ни. Но сега, в 12 клас, пет години по-късно, ние сме съвсем различни.
Уплашените зайчета са далеч в миналото, а на чиновете за последни мигове заедно, стоят зрели, умни, добри и смели млади хора. Научихме се да ценим всеки момент и да се приспособяваме към непознатото.
Тези пет години ни дадоха криле, за да мечтаем, а сега, поглеждайки за последен път Езиковата, със сълзи в очите, казваме: ‘’ Благодаря!’’

Г – жа Галина Петкова за 12 „Ж“

Беше 15 септември 2016г., когато съдбата Ни събрА…
СтроеНи на дворА, прочетох в очите ви въпрос, коЙто вълнуваше и мен –
„Какво ли ни чака?“. За тези четири гоДини ни връхлитаха различни мОменти, през които преминахме заедно. Показахте, че скромни и целеустремени, Без показност, можете да завоювате въРхове. И ето, че дойде момента Ятото да отлети…
НиКога не спирайте да опитвате и да се учите! ПресЛедвайте мечтите си! ПреодолявАйте трудноСтите !
Най-големият учител – Животът, ще ви донесе както предизвикателства, така и шансове. Всичко, което трябва да направите, е да вярвате, че можете!
Аз вярвам във вас!

On passe sa vie à dire adieu à ceux qui partent, mais l’adieu n’est pas une fin, c’est le commencement d’autre chose. L’adieu est parfois une façon pénible à dire JE T’AIME… ♥

Випуск 2020, на добър час!

Екипът на Вчера, Днес и Утре