Вчера, Днес и Утре

Тази година беше ред на нашия випуск 2021 год. да се заеме с организацията на може би най-любимата училищна традиция на поколения езиковци, а именно Феста. Сещам се как само допреди няколко месеца подготовката беше в разгара си и непрестанно се обсъждаха нови и нови идеи за тазгодишния фестивал. Хора с всевъзможни таланти и способности се включваха в организацията, давайки предложения за декор и музикална програма.

Животът в училището кипеше. Най-накрая ни бе предоставена възможността самостоятелно като випуск да създадем нещо свое и да превърнем труда си в изкуство. Разбира се, премеждия и препятствия имаше безброй, но именно те ни учеха да търсим разбирателство и да преодоляваме, каквото ни се изпречи на пътя. Идеите ни бавно, но сигурно се превръщаха в истински планове, а нестихващо вълнение ни обземаше при мисълта за деня, в който всичко това щеше да се превърне в реалност. Утрешният 12.май щеше да бъде най – очакваният момент. Целият ни труд щеше да даде своя отдавна чакан резултат. Сцената, вече поставена на отреденото и място в двора на училището, нетърпеливо чака шоуто да започне. Притеснени изпълнители крачат напред назад, повтаряйки текста на песните си или упражнявайки движенията на танца си. Ядосани организатори си викат един на друг – както винаги нещо се е объркало точно в последния момент. Отстрани пък гледат с почуда малките зайчета, на които тепърва предстои да разберат какво е това чудо, за което всички се вълнуват. Часовете минават и настъпва времето на малко жестоката, но пък добре изпълнителна охрана да пусне останалите езиковци при публиката. Дворът вече е пълен, а публиката, облечена с тазгодишните тематични тениски, вече нетърпеливо очаква началото на концерта. Крайно време е! Прожекторите играят по сцената,водещите бавно излизат пред публиката и ето – ФЕСТ 2020 започва. Перфектният сценарий, на който ние се надявахме. Няколко часа смях, сълзи и любов, които се запечатват в сърцата ни до живот. Тази година обаче явно не ни бе писано, а всичките ни планове и идеи, събирани години наред, бяха безмилостно осуетени. За първи път от много години на сцената на Езиковата няма да звучи и песента „Клетва“. Сложната ситуация, в която сме поставени, наистина успя да преобърне очакванията ни за близкото бъдеще, но все пак не може да посегне на силния ни дух и воля. Ние продължаваме да се надяваме, че може би, само може би, един ден всичкият ни труд и приготовления няма да са били напразни, а тази прекрасна наша мечта ще се осъществи.

След като не можем да проведем Феста реално, нека го отразим по стойнство във вестника. Решихме да се  потопим в спомените на множество езиковски възпитаници и настоящи учители, за да научим малко за това как Фестът се е превърнал в това, което е. Започва като  фестивал на политическата песен през  60-те години на XX век. Всъщност така се възражда една традиция на Американското девическо училище, в което изкуството, и най-вече музиката, са от изключителна важност. Самодейността  е ключова в организацията. И някога, и  днес Фестът има своите противници и препятствия. Историята продължава с утвърждаването на три вечери, като всяка една е посветена на различни възрастови групи в училището. Журито и изборът на публиката също играят особено важна роля при оценяването на изпълнителите. Създават се множество музикални групи, някои от които по-късно имат професионална реализация.

В наши дни Фестът продължава по нетрадиционен начин, вече е  изнесен на открито, с множество музикални и танцувални представления,и разбира се, все така богат на забавни игри.

След като разговаряхме с много хора на тази тема, разбрахме, че всеки помни Феста по свой собствен, неповторим начин.Всеки има своите любими спомени и свързва тази традиция с всевъзможни чувства. За да получим по-ясна представа за Феста през годините, решихме да го представим през погледа на хора от предходните випуски и да надзърнем в техните спомени.

Яна Димитрова от випуск 2019, чийто Фест за първи път в историята на Езикова се провежда на открито, разказва: „За мен Фестът е нещо повече от традиция. Няколко дни, в които се чувстват топлината на съученици и учители, събрани на едно място. Чувстваш се част от нещо много по-голямо и по-могъщо от самия теб. Настръхваш всеки път, когато чуеш познатите мелодии и ехото от гласовете на пригласящите хора от публиката. Нямаш търпение да покажеш всичко онова, репетирано десетки пъти, докато стане, както си го представяте ти и музикантите. Нямаш търпение да предадеш емоцията, с която си се заредил от всичкия този адреналин във въздуха.“

Цветослав Тошев също от випуск 2019 разказва: „Фестът за мен е много важен, защото това е времето, когато всички си изкарват най-весело и показват творческата си страна пред съучениците. Винаги ще помня първото си участие във Феста, защото от там започна всичко на по-високо ниво.“

Иван Хаджийски от випуск 2011, част от главните организатори на Феста през 2010 г. споделя: Фестът по наше време се провеждаше в 3 дни. Като дните бяха разделени по следния начин:

1.ден – изпълнители от 8-ми и 9-ти клас.

2.ден – изпълнители от 10-ти и 11-ти клас.

3.ден – награждаване на изпълнителите, като победителите отново си пеят песните. И след това идва и програмата на 12-ти клас – като всеки клас си прави индивидуална програма.

Най-якото е да си организатор на Феста – най-голямо е удоволствието да видиш как се получава нещото, което сте организирали толкова време.

Наталия Петкова – бивш преподавател по география и икономика в Езиковата разкрива началото на традицията: „Когато бях ученичка (1968-1973г.), нямахме фестивали, такива, каквито ги разбирате днес. В навечерието на всеки празник на гимназията се провеждаше вечер на талантите. Всички класове се готвеха с голямо желание  и се представяха с оригинални  кратки програми  – индивидуални или групови изпълнения на песни; инструментални изпълнения; рецитиране на стихове; картини от пиеси и др. Вечерта на талантите се очакваше винаги  с голям интерес и вълнение . Нямаше край!“

Фестът е вечната езиковска традиция, която пленява сърцата и умовете на възпитаниците на гимназията и ги заразява с прословутия езиковски дух. Преминал през толкова много промени, Фестът остава в паметта на езиковци с множеството емоционални моменти, които го превръщат в неповторим празник, който гради езиковската общност.

 Нора Николова

 Веселина Петкова