Цветина Ганкова: Бях истински влюбена в този хълм.

Разговаряме с вас и все повече ни липсва нашето училище. Интересно е как много ученици предпочитат елекронното обучение, но Езиковците мечтаят да се върнат възможно най-скоро. Интервюто на младата Цветина истински ме разчувства и изпълни с любов. Днес тя ни напомня да ценим времето си там и съм сигурна, че точно това ще направим.

 

Разкажи ни малко за себе си.

Казвам се Цветина Ганкова. Завърших езиковата гимназия през 2018 година и почти три години по-късно, продължавам да отглеждам в сърцето си градина от спомени в най-различни цветове – от ярки до наситено тъмни.

 

Как избра именно езиковата?

Когато прочетох този въпрос, искрено се усмихнах. Аз никога не съм имала право на избор. Когато постъпих в 7ми клас, майка ми просто ме попита „ Какъв език ще запишеш в езиковата‘‘, а сестра ми, която също е възпитаник на хълма, гръмко отговори  „Разбира се, че немски‘‘ и така, година по-късно с доста смешна раница на розови сърчица, като че ли за втори път изживях първият учебен ден на първи клас. Бях 8Б клас.

 

Имаш ли любим спомен и какво ти липсва най- много от ученическите години?

Есенните и пролетните дни на сцената до стената. Не бях добрата ученичка, която поколения наред може да бъде давана за пример, но бях истински влюбена в този хълм. Тогава и сега, продължавам да мисля, че тази стена, която обгръща нашата езикова, е от магичен зид, защото зад нея сезоните са безкрайно различни. Това е, което най-силно ми липсва от моите ученически години – да усещам около себе си магия. И да я изживявам с другаря си по чин –  моята Виктория. Има обаче една загадка, която надали ще разреша в рамките на един живот. Училището ли имаше магическа пръчка, която да създава цялото това вълшебство, или ние учениците бяхме пръчицата, а всичко около нас просто една проекция на магията ни.

 

 

Какъв е чарът на езиковата и какво я отличава от другите училища?

Езиковата е една библиотека от спомени. Често съм си мислила, че това затворено общество, което сформира всеки випуск, го няма никъде другаде по света. Всеки ден живеехме с проблеми, които извън двора, оставаха зад нас. В тази гимназия се води таен живот и усещането за него, винаги ни е карало да се чувстваме специални и уверени. Традициите, които са запазени през  всичките тези години, вдъхват самочувствие, че сме различни и част от нещо, което може да бъде описано само ако се пречупи през  призмата на всички, които са били, са и ще бъдат част от тази общност. Именно това е суперсилата и подписът на нашата гимназия.

 

Накъде те отведе езиковата?

Върху този въпрос мислих най-много. Отговорите на другите дойдоха спонтанно и естествено, но тук истински се затрудних. Езиковата е сравнима с карта. Показва ти целия свят и ти дава истински ценни уроци, за да бъдеш една идея по-подготвен за трудните моменти, но те оставя сам за себе си да бъдеш пътеводител. На хълма получаваме  насоки и указания, как да сме приспособими. Дори бих казала, че това не е езикова гимназия, а гимназия за живота.

 

 

Какво те подтикна към медицината и има ли учител заслуга за това?

Това е детската ми мечта. Звучи изключително банално, но детето в мен отгледа тази мечта и чрез този въпрос, мога да дам отговор на горния – това е моята посока. Не мога да кажа, че някой учител има заслуга за избора ми, защото както споменах, не бях добра ученичка, а доста вятърничава. Но има трима учители, които завинаги ще останат в сърцето ми. Г-н Генов, първият ми класен, който е имал честта да бъде Б клас, знае защо (Еее, Б клас). Г-жа Цокова, нашата втора класна и човекът, който ми показа, че ако не можеш да бъдеш отговорен, не можеш да бъдеш нищо. Г-жа Парталозова, защото от цялото си сърце и душа вярвам, че красотата и добротата, могат да спасят света.

 

Съжаляваш ли, че продължаваш образованието си в България?

Нито за секунда. Знам, че медицината е една много желана специалност от възпитаниците на езиковата и искам да им кажа, че ако изберат да продължат образованието си в България, определено няма да съжаляват.

 

Кой е най-добрият урок, който си получавала и какво би казала на бъдещите и настоящи езиковци?

Най-ценното, което научих е, че времето препуска и всяка секунда трябва да се улавя, цени и използва пълноценно. Моите 5 години на хълма бяха достатъчни, за да ме убедят, че наистина има неща, които могат само да се изживеят и нито един език не е достатъчно могъщ, за да облече моментите в думи. Това е всичко, което мога и искам да кажа. А също така – благородно ви завиждам, бъдещи и настоящи езиковци.

 

 

Много ти благодарим за разговора!

Интервю на Бояна Владимирова 9А