Вчера, Днес и Утре

Училището ни винаги ще се свързва с извор на мечти, талант, труд и успехи. Сякаш тук ни обзема потокът на ентусиазъм и амбициите, които, след завършването на гимназиалния живот, се превръщат в наша житейска мисия и цел. Така започва разказът на талантливите Езиковци, част от които е и Ирена Иванова. Тя е писател, драматург, режисьор и актриса с престижни отличия за творчески успехи. Основател е на творческата академия за писане „Заешка Дупка“. Носител е на Първа награда за белетристика от Националния литературен конкурс „Боян Пенев“. Романът й „Остайница“ получава литературната награда “Елиас Канети” и номинации за Роман на годината от “13 века България” и за Литературните награди „Перото“. Втората й книга- стихосбирката “Хълбоци и пеперуди” получава номинация за Националната награда за поезия “Иван Николов”. За успехите си в киното с главната роля във филма „Безбог“ е отличена с няколко филмови награди за най-добра актриса. А ето и какво разказа тя пред екипа ни:

Вики: Представи ни се с няколко думи.

Писателя, това са няколко човека, които се опитват да бъдат един. Може би това най-ясно и категорично би ме описало. Аз съм писател, който се занимава с писане, режисура, драматургия. Занимавам се с много дейности, но една по една, а не заедно, защото енергията не винаги стига за всичко.

Ти си една пъстра личност, разпознавана с успехите си в различни сфери- литературата, театъра и киното. Кое е обединяващото за тях и как успяват те да си взаимодействат, за да изразите най-пълно вашите качества и талант?

Взаимодействат си по много начини. За мен лично няма граници нито в театъра, нито в киното, нито в поезията. За хората, които са запознати с моето изкуство е ясно, че писането ми е доста кинематографично и театрално. Смятам, че поезията е навсякъде- в театъра, в киното и литературата. А моята цел е да търся поезията на тези места, без да слагам дефиниции за това, дали преминава театъра в кино, или писането в театър и т.н. Затова поезията е нещо което обединява всички тези сфери.

Като съвременен творец се открояваш със заинтригуващи и иновативни теми и подходи, които поднасяте на публиката и читателите си. Кое провокира нестандартния ти поглед над изкуството?

Лично за мен, това, което аз създавам не е толкова нестандартно, а нещо нормално, защото може би самата аз съм доста ексцентрична личност и не приемам иновативните неща за толкова иновативни. Със сигурност недостигът на средства за изразяване ме провокира да търся нави начини, а те се появяват просто неочаквано пред мен. Почитател съм на много иновативни писатели, режисьори, на които се възхищавам, чието творчество повлиява и моето. Но когато, да речем, седна да пиша, просто всичко излиза и някак си се подреждат парчетата от пъзела, а накрая се сглобява една доста странна картина, която някои виждат като ексцентрична. Но за мен е важно, каквото и да правя, тази иновация и ексцентризъм в стила ми да не пречи на хората, като чувства в творбата, за да могат да прескочат тази преграда в стила и да бъдат докоснати истинно.

Какво значи за теб театралната сцена, камерата и режисьорския стол? 

Ако бях триглава ламя, театъра щеше да бъде едната глава. Втората щеше да бъде киното и третата- литературата. За мен и трите значат много, защото са част от мен. Това са сферите, в които намирам начин да се изразявам.

А какво място заема литературата в твоя живот?

Да речем, разбира се третата глава на ламята, но по-скоро, първоизникналата. Литературата е в мен от най-отдавна. Може да се нарече дори, че е някакъв придатък от мен, или орган вътре в мен, който дори понякога не забелязвам, защото е част от мен. Литературата е нещото, с което имам нужда да се покажа. 

Кога и как изкуството се превърна в твой начин на изразяване?

Още много от малка се срещнах с изкуството. Всъщност мога да пиша от трета група, преди първи клас, но с писането на стихотворения започнах от втори или трити клас. А след това, когато влязох в Езиковата, започнах да развивам и други свои творчески умения. Смятам, че хората на изкуството знаят от много малки, че са различни. И не го казвам от някаква егоистична гледна точка. Тогава ти знаеш, че не си като другите, че твоят път и мисия са различни.

Какво те вдъхновява и мотивира да следвате мечтите и творческата ви интуиция?

Мотивира ме желанието за себеизразяване, защото изкуството е това желание, да бъдеш чут и разбран и по някакъв начин да спасиш и друга душа, която има същите терзания като твоите, като й предложиш друг възможен път, където да се намери. Мотивира ме също и възможността за развитие, защото смятам, че личностното развитие върви ръка за ръка с изкуството. Творецът трябва да работи върху себе си и повдигането на душата си, защото ако само пише или само рисува, без дълбочина, няма как да докосне, никого.

Преди няколко месеца, в гимназията се проведе събитие, на което се срещнахте с ученици и учители, представи романа си „Остайница“ и стихосбирката си „Хълбоци и пеперуди“. След няколко дни предстои да излезе от печат и третата ти книга. Смяташ ли да организираш отново среща в Езосферата и по повод новата ви книга?

Да, с удоволствие! Веднага щом паднат забраните за публични събития, ще посетя Езиковата. Там ще бъде едно от първите места, на които ще представя книгата, защото това е едно доста лично място за мен и заслужава да е сред първите места. Предната среща с учителите и учениците бе незабравима за мен и се надявам да продължи да се случва, дори, защо не, да се превърне в една традиция.

Въпреки, че нашето училище е гимназия за чужди езици, ежегодно на Езосцената се поставят училищни пиеси, изнасят се фестове и концерти… Според теб, какво дават тези творчески занятия на учениците? И струва ли си да съхраним тези традиции и занапред?

Със сигурност си струва! Би било много жалко, ако тези традиции изчезнат, защото сега, от разстоянието на времето си давам сметка, че именно благодарение на тези традиции и духа, който съм имала в езиковата и който са повдигали нашите учители, съм човекът, който сега съм. Този моменти изграждат морални ценности, вкус, интерес към изкуството, музиката, театъра и изобщо неща, на които много малко гимназии в България възпитават у учениците си. На много места я няма тази сплотеност, която съществува тук. А това тук е умението да принадлежиш на този свят, на група, да бъдеш в една много безопасна среда, в която да се развиваш. Затова тези традиции са изключително ценни. Изкуството не бива да бъде отделна част от занятията в Езиковата и дано да продължи да върви заедно с тях, ръка за ръка.

Сподели ни един хубав спомен от хълма. 

Имам доста спомени от там и доста често си ги припомням и разказвам на мои приятели, заради което ми завиждат доста. Просто ще бръкна в торбата и ще избера един… Правеха ни дискотека в стола, под общежитието, всеки четвъртък. Много танцувахме и се забавлявахме, обаче идваше 10 часа и трябваше да се прибираме. Веднага, след като се бяхме прибрали заставахме на терасите. Момчетата се качваха на едно дърво с китарите и почваха да пеят и да свирят български, естрадни, рок парчета. Момичетата пляскахме от горе, крещяхме, хвърляхме вафли и сутиени, какво ли не… Беше много хубаво! После нощната ни гонеше от там, а ние се прибирахме. Естествено някои от нас бягаха от общежитието. И аз бях от тези хора, в някои моменти. Ходихме на дискотека, след това се прибирахме. Сега като се замисля, през какви ли ни прозорци съм минавала и от какви ли не височини съм скачала, за да избягам от общежитието. Сега не мисля, че бих го направила, но бяха много мили спомени и все още са…

Какво за теб значи “ПИЕСАТА” на Езиковата? 

Една врата към театъра, която се отвори пред мен тогава и продължава да стои отворена и до днес. Първият ми контакт с магията на сцената. Ключ, който отключи мечтата ми да се занимавам с театър и кино. Незабравим спомен, който пазя в най-съкровената част на сърцето си. Усещането за семейство, за споделяне на един пламък, който вярвам, че продължава да гори и до днес. Ние, хората на Езиковата сме късметлии, че сме имали и имаме възможността да преживеем нещо, което е било преди нас и ще остане, надявам се, много след нас. Нещо отвъд, до което малцина имат достъп.

С какво допринесе участието ти в пиесата за професионалното ти развитие?

След нея толкова много исках да стана актриса и да се занимавам с театър и кино, че един ден това ме настигна с гръм и трясък. Бях се отказала от мечтата си в един момент, може би от страх или защото ме приеха приложна лингвистика във Велико Търново и просто я записах. После обаче този порив и глад за театър ме доведе в София, където записах магистър Театрална режисура. И изведнъж, точно отникъде ме потърсиха за главната роля във филма „Безбог“ на Ралица Петрова, който ми донесе няколко международни награди за най-добра актриса. Тогава си помислих, че това, което силно си искал един ден, рано или късно се случва. Каквито и спектакли да правя, каквито и роли да играя, не забравям от коя сцена съм тръгнала. Много бих се радвала един ден да поставя мой собствен спектакъл точно на тази сцена. Вълнението ми би било голямо..

Какво е твоето послание за бъдещите наследници на тази традиция?

Да си напомнят, че има нещо по-голямо от тях и отговорността за неговото опазване е тяхна. Забравете различията, не допускайте егото да се разпорежда с вас, в нищожни конфликти и разделение. Ако сега успеете да опазите тези традиции, във възраст, в която сте още крехки и пълни с енергия и мечти, това ще значи само едно – че помагайки на Езиковата да запази своите ценности и традиции, вие безспорно сте създали една непоклатима, лично ваша ценностна система, която ще ви се отплаща до края на живота ви. Дайте си добра духовна храна, събирайте се, пишете, снимайте любителски филми, правете сценични адаптации, заедно, заедно, защото ВИЕ СТЕ ЕЗИКОВАТА и ЕЗИКОВАТА, ТОВА СТЕ ВИЕ. Ето това ни прави различни от всички ученици и хора в България.

Паметта на Езиковата съхранява частица от всеки, прекарал известно време в гимназията. Коя, смяташ е твоята частица тук? 

Колкото и клиширано да звучи, едната част от сърцето ми е там. Но каква е моята частица там, могат да кажат само хората, които са останали в гимназията, и тези, които са били мои приятели и съученици и са се разпръснали по света, което значи, че тази моя част е разпръсната. Една голяма част в мен е от Езиковата. Нея мога да я нарека така: Пътешествие, навътре и навън. 🙂