Вчера, Днес и Утре

„Най-малко съм очаквал, че ще стана озвучител, но ето че нещата се случват“

Интервюто взе Траяна Гатева

   Овациите на публиката винаги са за хората на сцената, но не малко аплодисменти заслужават и хората зад нея. Нека надникнем зад кулисите и поговорим с двамата озвучители Николай Петков и Радислав Стефанов.

1. Би ли ни разказал малко за себе си?

Радислав:     Казвам се Радислав, на 17 години, от Луковит и уча в Езиковата от вече 3 години. Занимавам се с озвучаването на Феста, както и много други събития в Езиковата заедно с моя колега и съученик Николай. Също така съм и част от отбора по дебати. Извън училище пак ме влекат технологиите, както и музиката, освен това гледам доста филми (като “Bladerunner” или “The lighthouse”),а с приятели често играем покер или тенис на маса.

Николай:     Казвам се Николай, на 16 години и живея в  град Ловеч.  Много обичам през свободното си време да излизам навън или да свиря на китара, но това, което най-много обичам, е да играя тенис на маса.

2. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за работата ти като озвучител – в какво се изразява тя?

Радислав:   Това да бъдеш озвучител е една интересна и сравнително отговорна професия. Задачата ми е да озвучавам всички мероприятия в границите на гимназията, а дори и извън нея, както и да пазя училищната техника. Озвучител е професия, която изисква знание, техническия умения ,а понякога дори и ловък ум. От нас общо взето се изисква да подготвим и настроим оборудването и при появата на техническа неизправност, да имаме знанието и бързината да я оправим.

3. Как се захвана с това?

Николай:   Спомням си как в 8. клас в час по английски език дойде момчето, което преди мен и Ради се е занимавало с това. В първия момент си казах, че няма никакъв шанс да се занимавам, но до края на часа размислих и след това питах Ради дали и той има желанието и така започна всичко. Честно казано, като влязох в Езиковата най-малко съм очаквал, че ще стана озвучител, но ето че нещата се случват.

4. Срещаш ли често затруднения в работата си като озвучител?

Радислав:  Затруднения в подобна работа се срещат често и дори смея да кажа всеки път, но не бива да гледаме на тях като пречки, а по-скоро като препятствия, от които да си взем поука, за да не повтаряме една и съща грешка отново и отново.

Николай:  Затруднения срещах само в началото, докато все още навлизах с нещата, но след това, ако е имало проблеми, се е намирало някакво адекватно решение.

5. Мислиш ли в бъдеще да продължиш да се занимаваш с това?

Радислав:  Определено желая в бъдеще да се занимавам с техника, но не съм напълно сигурен дали ще е в тази сфера.

Николай:  Обмислял съм варианта да се занимавам в бъдеще като озвучител, но за момента имам по-голям интерес към програмирането.

6. Работата ти определено е отговорна. Това притеснява ли те?

Радислав:  Напротив, според мен колкото по-отговорна е една работа, толкова повече усилие и старание трябва да вкараш в нея. Разбира се, няма как да избягаш от чувството за притеснение особено по време на представление, но не  трябва да мислиш в тази посока, а по-скоро да се стремиш да си свършиш работата колкото можеш по-добре, за да имаш по-малко угризения в края.

Николай:  В самото начало изпитвах малка доза притеснение, но след това бързо изчезна. Ако знам кое как и по какъв начин да го направя няма никакъв смисъл от излишно притеснение.

7. Какво мислиш за Феста като традиция?

Радислав:  Още с постъпването си в гимназията бях впечатлен с традициите, които се бяха запазили открай време и все още се практикуват, а след като станах озвучител постепенно започвах да осъзнавам колко труд и каква тежест пада на плещите на тези, заели се с това дело. И най-вече Феста, вече изгубих броя на вечерите, прекарани в залата заедно с всички музиканти и певци репетирайки, за да може той да се осъществи. Обаче колкото и да съм горд, че съм част от това общество, не мога да не отбележа как тези мероприятия започват да се отдалечават от това, което са били.

Николай:  Фестът е традиция, която не бива да спира. Според мен най-много се докосват хората, които го оргнизират, защото е нужно да го направят по такъв начин, че да  хареса на публиката. Когато видиш как хората се кефят на това, което си успял да създадеш колектвино с още няколко души, емоцията е уникална.

8. Работата ти по време на Феста по-скоро ти е помагала или ти е пречила и как?

Радислав:  Не отричам, че някои вечери съм предпочитал да се прибера да уча или просто да почивам, вместо да вися в залата, но също така не мога да кажа, че натрупаният опит и знания от тези репетиции също не са били полезни. Общо взето смятам, че всичко си е струвало.

9. Кое е най-запомнящото се събитие, на което си помагал като озвучител?

Радислав:  Най-запомнящото се събитие, на което съм помагал, определено е миналогодишният фест. Не само че нямах търпение да видя как ще се получи след месеците подготовка, още повече това да работя с професиналисти и качествено оборудване, както и удовлетрворението, което получаваш след като разбереш, че трудът, който си положил, се харесва от публиката.

Николай:  Може би най-запомнящото събитие е благотворителният концерт за Кольо. Тогава видях колко много време е нужно целият setup с професионална техника да бъде готов, а тази работа изобщо не е малка.

10. Понякога се случват и гафове. Спомняш ли си някой?

Радислав:  Гафовете са една неразделна част от работата ми дали ще се получи микрофония по време на нечия реч, или ще сбъркам инструментала на някоя песен –  все ще има нещо, което ще ме хване неподготвен. Един от по-забавните, за  които мога да се сетя, беше по време на пиесата на г-н Генов миналата година, когато машина за дим задейства пожарната аларма, стряскайки цялото училище.

Николай:  Докато тепърва навлизах с нещата, имаше повече гафове, макар и не кой знае какви. Но си спомням как Марио ме накара да спра лампите, а аз тогава естествено не прочетох под всяко ключе какво пише и бях прекъснал тока към някои контакти и така 2-3 минути се чудим защо нищо не иска да се включи.

11. Кой е най-яркият ти спомен като заек?

Радислав:  Всъщност не е един, а са няколко, когато бягахме от следобедните часове при г-н. Банов, за да играем тенис на маса.

Николай:  Имам немалко ярки спомени, все пак са минали само 2 години от 8 клас.

12. Опиши Езиковата с една дума

Радислав:  Необятна

Николай:  Семейство

13. Имаш ли любима песен?

Радислав:  Krisko ft. 100 Kila – Minalo Vreme

Николай:  Red Hot Chili Peppers – Snow

14. И последен въпрос. Кое е първо – кокошката или яйцето?

Радислав:  Яйцето

Николай:  Яйцето

  Николай и Радислав са две много симпатични  и отговорни момчета, които ще пожънат успехи, независимо с какво се захванат.