Вчера, Днес и Утре

Доника Испирска – медения глас на Езикова

Нашият репортер, Деница Теодосиева, взе интервю на един от талантите на Езикова. Запознайте се се с момичето с буен нрав и прекрасен глас, Доника Испирска, випуск 2021!

• От колко годишна възраст започна да се занимаваш с музика? Участвала ли си в състави?

Бях на 7 години, когато се записах във Вокална студия “Усмивка”, гр. Троян. До 8 – ми клас винаги съм била в състава на “Усмивка”.

• Как се чувстваш в семейството на Езикова?

Когато дойдох в Езиковата не мислех, че тя ще стане моето второ семейство, Езикова е място, където се чувстваш, както се казва, “в свои води”, за мен тя е символ на приятелството, на надеждата, на мечтите и дома. Да съм част от това семейство е привилегия и гордост. Винаги ще нося Езиковата в сърцето си.

• Имаш ли забавен спомен ‘зад кулисите’?

Да, имам много забавни спомени. Никога няма да забравя как по време на концерт трябваше да се преобличам за песента си, но озвучителите пуснаха инструментала, а аз не бях готова, притесних се естествено, но за да изляза от положение трябваше да запея зад кулисите, разбира се първоначално реших, че всичко се е провалило, но публиката беше с мен. Раздадох се на макс!!

• Как се чувстваш докато пееш на сцената на ПЕГ?

Чувствам се невероятно, защото знам че приятелите ме подкрепят, а това е най-важно.

• Коя песен за теб е олицетворение на Езиковата?

Разбира се “Клетва”, тук всеки езиковец не трябва да има съмнение. Това е песента, която където и да чуя започвам да плача, тя ми напомня за всички онези моменти и спомени, които ще останат дълбоко в мен.

• Какво значи Фестът за теб?

Първият ми Фест беше на випуск 2018, останах много впечатлена от усилената работа, всеотдайността и желанието на момичетата и момчетата. Тази година ние ще преминем през същото изпитание, но аз знам, че ще се справим защото ние имаме хъса и организацията, но най-вече любовта към Езикова.

• Би ли продължила да се занимаваш с музика?

И аз много пъти съм се питала този въпрос. Музиката е част от мен и без нея не мога, тя ми оправя настроението, тя ме развлича, забавлява, обичам я, но не бих казала, че искам да се занимавам с музика за в бъдеще, защото съм си избрала друго призвание………….

• Любим спомен като заек?

Веднъж по време на занималня, понеже в нашия клас повечето оставаха в класната и си говорехме, забавлявахме, по едно време аз излязох до машината и чух силен трясък, едно момче излезе( не можеше да се успокои от смях и да каже какво става) аз изтичах в стаята и какво да видя – дъската паднала върху първите чинове, а двете момиче на първия чин застанали с вдигнати ръце, все едно са арестувани( всички бяха замръзнали) аз едновременно се смея и викам: “хора, дайте да вдигнем дъската”. И така това, като си го спомняме и днес просто се смеем до сълзи…

•  Опиши езикова с една дума.

Езиковата е СЕМЕЙСТВО

• Таланта ти помагал ли ти е \пречил ли ти е в училище и живота?

Разбира се. Талантът ми е част от мен и не, не мога да кажа, че ми е пречил, защото той най -вече ми помага да преодолявам трудни за мен моменти. Без него не мога.

Благодарим за интервюто, Доника! Пожелаваме ти много успехи и поводи за гордост!

Стефан Федерчев – „Ентусиазмът ми винаги ме е тласкал да продължавам“

   Сигурна съм, че повечето от настоящите възпитаници на Езикова познават Стефан Федерчев – момче, което не само успешно се включва във всякакви олимпиади и състезания, но и успява да поддържа традициите на училището ни живи. Освен изпълнител тази година той беше и организатор на Феста. Нека научим малко повече.

1. Би ли ни разказал малко повече за себе си?

  Здравей, казвам се Стефан Федерчев, на 17 години съм и уча в Езиковата вече 4та година. Ако трябва да се самоопределя бих използвал думите ,,дружелюбен” и ,,честен”. В училище държа на ученето и помагам на съученици в нужда. През свободното си време обичам да чета книги, да слушам музика и да прекарвам време с приятели, но своята голяма страст открих в свиренето на китара. Бих казал, че това много ми помогна в личностното ми развитие.

2. Как успяваше да съчетаеш работата си като организатор с училището?

Всички възпитаници на Езиковата пазим в себе си нейните дълбоки традиции. Без тях училището никога не би било същото. За себе си открих, че наистина искам да съм полезен на училището и затова започнах да се залавям с организацията. Оказа се никак лесно да се координират всеразлични неща, но ентусиазмът ми винаги ме е тласкал да продължавам. Постепенно започна да не се усеща разлика между организацията и училището, като и двете успяха да ми оставят незабравими спомени.

3. Да си организатор не е лесна работа. Сигурно си срещал доста трудности. Кое е най-голямото препятствие, през което си преминавал?

Организацията наистина не е лесна задача, но за нея се изискват само две качества- много ентусиазъм и респект към другите. Така стана, че аз ги притежавах и това ми помогна да избегна някакви големи трудности. Затова трябва да благодаря и на прекрасния си випуск 2021, който винаги ме подкрепяше и ми помагаше във всичко.

4. А кое беше най-забавната част от работата ти като организатор?

Тази отговорност ми донесе едни от най-незабравимите моменти, изпълнени с усмивки и смях. Невероятно и вдъхновяващо е, когато видиш как толкова различни хора работят заедно, обединени около една обща цел.

5. Освен организатор си и изпълнител. От кога свириш на китара?

Китара за първи път хванах в 5ти клас, но тогава не улових чара ѝ. Години по-късно, когато бях в края на 9ти клас, ми дожаля за трупащата прах китара и реших да ѝ дам втори шанс. Голямо вдъхновение и помощ също получих от Цветослав Тошев, който повечето от вас вярвам, че познавате.

6. Как се запали по музиката?

Музиката винаги е била част от моя живот. Като малък съм свирил на пиано и на флейта, а отделно винаги съм харесвал рок и метъл музиката, което със сигурност е повлияло на характера ми. Хубавата музика трябва да се цени.

7. Коя е любимата ти песен, която си изпълнявал?

Не бях се замислял, пък и вече някои ми се губят, но ясно в съзнанието ми останаха ,,Назад, назад, моме Калино”, ,,Заедно” и затаилата дъх публика.

8. Мислиш ли да се занимаваш и занапред с музика?

За в бъдеще искам да следвам медицина, но музиката никога няма да напусне сърцето ми, дори скоро планувам да се отдам и на друг музикален инструмент – пианото. И само  хоби, музиката/свиренето винаги ще е начин да се откъсна от забързания свят и да се насладя на пълно спокойствие.

9. Кога се качи за пръв път на сцена и какво беше чувството?

  За първи път се качих на сцената в 10 клас на Коледния концерт, тласнат отново от ентусиазмът си. Репетициите бяха много, но и ми трябваха, защото нямах много опит в свиренето. На самата сцена поне аз не се чувствам по определен начин, но усещам силната връзка с публиката. Магическо е и не може да се опише! Притеснението е зад кулисите, на сцената се изразява само любовта към музиката/изкуството.

10. Какво е Фестът за теб?

Фестът за мен олицетворява духът на Езиковата. Това е събитие, на което всеки остава малка част от себе си: изпълнителите, водещите, но и публиката.

11. Можеш ли да ни разкажеш някой любим спомен от „зад кулисите“ или някой гаф?

Спомените и усмивките са много, тъй като зад кулисите всички се чувстват част от едно  голямо семейство. Гафове също има. Любимият ми мой гаф беше, когато се оцапах целия с оранжев пастел от декора десет минути преди началото на Коледния концерт тази година. Добре, че са мокрите кърпи, да спасят донякъде положението.

12. Коя е най-силната ти черта?

Най-силната ми черта може би е упоритостта ми.

13. Какво би искал да промениш в себе си?

Не бих променил нищо в себе си, защото недостатъците ни правят специални.

14. Ако трябва да опишеш Езикова с една дума, коя ще е тя?

Преживявания

15. Кой е най- яркият ти спомен като заек?

Най-яркият ми спомен като заек беше определено, когато господин Михов(вече пенсиониран учител по математика) ме привика и ме победи на канадска пред целия клас.

  Въпреки че тази година Фестът не се осъществи, Стефан продължава да поддържа духа и традициите на Езикова, като сега е и част от нашия наскоро подновен училищен вестник.  

Траяна Гатева